БАНКАТА ВЕЧЕ Е В ТЕЛЕФОНА НИ – КАКВО СЛЕДВА? - 4

21 ОКТОМВРИ 2022

Банкиране за банки и след интернет

На пръв поглед всичко изглежда розово и предсказуемо – индустрия в растеж, която предлага на клиентите си точно това, от което те имат нужда, при това подкрепени от съотвената технология. На практика, обаче, проблемите за банките тепърва започват. Причината – пазарни промени, свързани с технологични иновации много по-често от очакваното преструктурират целия пазар и променят из основи съществуващите бизнес модели. Нещо подобно се случи с медиите – хартиените вестници вече почти не съществуват с масовото навлизане на интернет в ежедневието, рекламните приходи на телевизиите намаляха с пъти, а самите информационни канали излязоха извън контрола на познатите играчи на медийния пазар (респективно – извън възможностите им да генерират печалби от тях). Нещо подобно се случи и с филмовата индустрия – ходенето на кино (и въобще производството на филми с очакване инвестицията да се изплати чрез приходи от прожекции) вече е няколко обиколки зад Netflix, Disney+ и подобните платформи. Музикалната индустрия в световен мащаб е загубила над половината от приходите си за последните двадесет години. Списъкът може да продължи още и още. Дълго време изглеждаше, че банките са останали встрани от технологичното торнадо и че финансовите потребителски навици са по-консервативни и устойчиви, отколкото технологичните гурута предричаха. Оказа се, че процесът просто се развива по-бавно и промяната в банковия сектор тепърва предстои. 

Въпреки, че финансовите иновации идват от Европа, голямата промяна на бизнес модела на банките сякаш започва в Китай. Един милиард потребители плащат онлайн за стоки, музика и услуги, но в същото време кредитните и дебитните карти не са особено популярни. Това подтикна интернет платформите за търговия да разработят и внедрят възможности за цифрово разплащане. На практика това се прави през банковата сметка, но контролът върху взаимодействието с клиентите (и основната част от информацията за него) остава в самата платформа за търговия. В този смисъл AliPay на Alibaba (Ant Financial от 2014 г. насам) и WeChat Pay промениха из основи начина, по който изглежда търговията и плащанията, като AliPay предлага услуги, доста сходни на тези на PayPal и е един от най-големите играчи на азиатския пазар, давайки възможност за всякакви плащания без банкова карта. Преходът в Азия на практика беше от банкова сметка директно към мобилни разплащания.

В Европа дигитализацията се забави – от една страна заради многото регулации, които сякаш отблъскваха предприемачите, а от друга – понеже банките бяха заети да се борят с щетите от финансовата криза от 2007 г. Това забавяне оформи известен вакуум, който започна да се запълва с финтех иноватори, като необанките. Напоследък и технологичните гиганти се поблазниха от китайския опит и се насочиха към разработване на системи за мобилни разплащания, заобикаляйки банките (FacebookPay е може би най-емблематичния пример, макар и с неголяма вероятност за успех в Европа поради изключително лошия имидж на компанията-майка Facebook). В момента 15% от англичаните на възраст между 18 и 25 години ползват дигитална банка, като очакванията са тенденцията да се задълбочи (данните са на сп. Economist и още по темата може да се намери тук). Просто хората свикнаха със смартфоните и очакванията им са всичко да е вътре, включително и банката, и управлението на парите като цяло.

Напоследък банките сякаш се събудиха и се втурнаха да догонят дигитализацията. Същественият проблем, обаче, е какво всъщност предлагат. Благодарение на финтех компаниите клиентите вече очакват по-ниска цена, по-бързо и качествено обслужване, повече сигурност, интеграция с другите платформи и услуги, които ползват, по-малко бюрокрация, по-лесно идентифициране на измами и справяне с тях, повече персонализация и фокус върху тях самите. Ако банките не отговорят бързо и качествено на тези очаквания, то миграцията на клиенти към финтех компании и технологични гиганти е неизбежна, а това би поставило в риск цялата съществуваща финансова система. Масово бягство на клиенти към необанки, които предлагат добро клиентско преживяване, би довело до кредитна криза – все пак основната роля на традиционните банки в икономиката е да срещат хората с излишни пари (вложителите) с тези, които имат нужда от пари (кредитополучателите). Преместването на активите на първите в дигинални банки би поставило под въпрос кредитирането, а оттам – предприемачеството, инвестициите в реален бизнес и развитието на реалната икономика като цяло. Не по-малко мрачен е сценарият, в който един или няколко играча монополизират не само пазара, но и информацията за клиентите. Тогава намесата в аспекти на живота на хората, които днес са напълно извън обсега на финансовите институции е неизбежна. Разбира се не всичко е дистопия – една много по-отворена, прозрачна, справедлива и сигурна финансова система би била от полза за всички – и за потребителите, и за компаниите, предоставящи финансови услуги. Именно в прехода към нея е и основното място на традиционните банки.

И понеже промяната вече е тук – интернет, потребителски навици, блокчейн и т.н. – сега е момента банките да се насочат в правилната посока: да предложат на клиентите си това, от което те наистина имат нужда, да им дадат контрол върху собствените им данни, защитавайки поверитерността и доверието, да се насочат към нови финансови модели и източници на печабва и да се възползват от възможностите на технологиите. Защото ако не го направят те, финтех компаниите и технологичните гиганти вече са на пистата.

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.