Автор: Траяна Вукадинова
Траяна е икономист и предприемач, занимаващ се повече от 15 години с организационно консултиране и обучения в областта на финансите.
27 ОКТОМВРИ 2022
Когато разказват историите на основаването си и първите пазарни стъпки, сякаш има нещо общо между всички малки и средни фирми и то е, че зад тях стоят специалисти в съответната област или хора, запалени по дейността. Тяхната основна компетентност и страст е производството на шоколад, например, или пък рециклирането на стари дрехи, електронните разплащания, лесния за потребителите и евтин транспорт из цяла Европа и т.н. С растежа на фирмата на собствениците им се налага да се занимават с неща като стандарти за качество, сертифициране и източници на финансиране на следващата идея или проект за разширяване на дейността, но това са все работи, които трябва да се свършат и са доста далеч от основното им занимание. Затова и когато стане въпрос за фондови борси, твърдото убеждение на малките фирми е, че това изобщо не е за тях и цялата история всъщност е страшно сложна. Подобно мнение не е съвсем неоснователно – борси съществуват от векове, но на тях се търгуват ценни книжа на големи компании и идеята, че цехът за платове в края на града може някакси да получи пари от борсата за нови тъкачни машини, доскоро изглеждаше доста абсурдна. В последните четири години, обаче, тази ситуация се промени и вече съществува механизъм, който осигурява достъп на малките и средни фирми в ЕС до финансиране от капиталовите пазари. Затова – какво всъщност представляват борсите, защо малките фирми до скоро нямаха достъп, какво се промени през 2018 г. и какви са възможностите в момента в България?
Начало преди началото - фондовите борси като източник на капитал...
Повечето хора имат по-скоро филмова представа за борсите – нервни хора в костюми крещят цифри по цял ден и накрая празнуват по смущаващи начини неземни печалби, или са разорени за цял живот. Реалността е малко по-различна – фондовата борса в същността си не се различава особено от зеленчуковата борса – и на двете се срещат купувачи и продавачи и разменят стока срещу пари. Съществената разлика е, че на фондовата борса стоката е ценни книжа – акции, облигации и т.нар. деривати, както и инвестиционни фондове. Смисъла на цялото упражнение е, че борсата от една страна среща фирмите с инвеститори (т.е. хора с нужда от пари с хора със свободни в момента пари), а от друга – позволява на инвеститорите да продадат инвестицията си, когато вече нямат нужда от нея. Когато една компания се нуждае от пари, тя винаги може да се обърне към банката си и да вземе заем. Заемите, обаче, предполагат в голяма степен съгласяване с условията на банката – каква лихва ще се плати, на какви вноски и колко дълго ще се плаща и т.н. Има доста случаи, в които тези условия не са изгодни за фирмите. Тогава на помощ идват борсите. На тях – т.нар. капиталови пазари – фирмата може да предложи акции или облигации. Акциите представляват собственост – купувачът на акцията става съсобственик във фирмата и като такъв започва да получава дивидент, т.е. част от печалбата, реализирана от фирмата. По този начин фирмата може да привлече капитал срещу споделяне на собственост и евентуална бъдещата печалба, а това често се оказва доста по-изгодно от банков заем. Когато компанията предлага за пръв път съответните акции на пазара, това се нарича Първоначално публично предлагане (прочутото IPO - initial public offering). Ако пък компанията не иска още собственици (т.е. нови акционери), може да предложи на борсата облигации Облигациите са дълг – подобно на банковия заем – но при условията на компанията (т.е. кога какви лихви ще се изплащат, кога ще се погаси главницата и т.н.).
Купувачите на тези ценни книжа обичайно се наричат инвеститори и са хора (или специални организации) които имат желание да вложат свободните си пари в обещаващи фирми и да изкарат още пари, споделяйки успеха им. Получените дивиденти или плащания по облигации често са доста по-големи, в сравнение със сумата, която биха получили, ако държаха излишните си пари в банков депозит, например. Разбира се, инвеститорите не винаги печелят – фирмата, чиито акции са купили, може да се окаже на загуба и въобще да не получат дивидент, както и цената, на която успеят да продадат акциите си може да е значително по-ниска от тази, на която са ги купили. Именно това пък в много голяма степен осмисля съществуването на борсите – инвестициите не са доживотни. Казано по друг начин, всеки инвеститор трябва да може да продаде активите си когато реши. И понеже това не става с малки обяви в местния вестник, на помощ идва борсата като вторичен пазар на ценни книжа или казано по друг начин – като място, където акциите и облигациите се търгуват свободно между инвеститорите. Чисто технически всеки инвеститор работи с борсов посредник – специалист, който може да осъществи сделката на съответна борса в съответствие с изискванията на инвеститора (т.е. той може не просто да каже дали да купува или продава, но и кога точно да го направи, каква цена да се изчака и т.н.). За да се предотвратят измами пък, борсата е институцията, която гарантира, че всички участници са проверени и надеждни. Това не означава, че борсата обещава, че инвестицията ще се окаже успешна, а само, че към момента на сделката наличната информация за фирмите отговаря на истината.
Борсите също така са пазари в най-чист вид, на които дори и Адам Смит би се зарадвал и затова се смята, че цената на ценните книжа е т.нар. справедлива цена, т.е. тя е равновесна точка между търсенето и предлагането. Когато съответната компания се развива добре, тогава повече инвеститори търсят акциите й и цената расте; когато нещата не вървят добре, инвеститорите се опитват да разпродадат губещите си активи и тогава – под натиска на прекомерното предлагане – цената тръгва надолу. Като продължение на този механизъм съществува и концепцията, че борсовото движение на цените може да предскаже настъпваща икономическа рецесия (или респективно - излизането от нея), още преди тя да се е отразила на макроикономическите показатели.
Борсите по света си имат и т.нар. борсови индекси – показатели, които отразяват нивата на цените на ценните книжа и инструментите, търгувани на съответната борса. Едни от най-популярните индекси са NASDAQ, Dow Jones S&P500.
Автор: Траяна Вукадинова
Траяна е икономист и предприемач, занимаващ се повече от 15 години с организационно консултиране и обучения в областта на финансите.
В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.