БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА И ВЕАМ - 2

28 ОКТОМВРИ 2022

...включително и в България

Въпреки, че изглежда странно от днешна гледна точка, борсовата търговия има дългогодишна история и в България. Първият български Закон за фондовата борса е приет през далечната 1907 г. и с него се поставя началото на фондовата и стокова борса у нас. Според този закон и последвалия го Царски указ от 1914 г. Софийската фондова борса е „тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за покупка и продажба на публични и частни ценни книжа“. Реално фондовата борса започва да работи чак през 1918 г., като на нея се търгуват ценни книжа на 21 фирми. Борсата работи в продължение на почти 30 години с две прекъсвания: от ноември 1925 г. до септември 1928 г.  и почти символичното й функциониране през периода на Световната икономическа криза 1929 – 1933 г., когато голяма част от листнатите на борсата компании фалират, а сделки почти не се сключват. Софийската фондова борса официално спира да съществува през 1947 г.

Капиталовият пазар в България се възражда през 1991 г. Тогава от няколко частни банки е учредена Първа българска фондова борса, а първата борсова сесия е проведена на 08 април 1992 г. с помощта на консултанти от Франкфуртската фондова борса. Следващите няколко години – най-вече поради липсата на законова регулация на дейността – са учредени още 16 фондови борси, като някакъв ред се установява чак през 1995 г. с приемането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Така се появява познатата днес Българска фондова борса, въвежда се изискването всички борсово търгувани компании да имат т.нар. проспект (правен документ, който съдържа подробни данни за дейността на фирмата, финансите и акционерната структура и служи за основен източник на информация за надеждността на компанията) и се увеличава капиталът на борсата. Не е изненада, че нито една от компаниите към този момент няма изготвен проспект и това налага спиране на борсовата търговия до 1997 г. Следващите години са период на развитие – въвеждане на автоматизирана система за търговия през 2000 г., първа емисия ипотечни облигации през 2001 г., внедряване на система за електронно подаване на поръчки през 2003 г., първо първично публично предлагане през 2004 г., изцяло електронна система за търговия от 2008 г., поява на алтернативния пазар BaSE през 2012 г., търговия с фондове от 2016 г. и т.н., докато днес Българската фондова борса е пълноценен и пълнофункционален капиталов пазар, включително със собствен индекс – SOFIX .

Проблема с малките фирми и други истории

Историята на борсите и борсовите операции като източник на свеж капитал за реалните компании би имала чудесен завършек, ако междувременно не се бяха случили две неща. Първото е, че на борсите все по-малко се търгуват акции и облигации в чист вид за сметка на производни (и доста по-абстрактни като смисъл) инструменти, а второто – че до борсите имат достъп само наистина големите фирми. И ако първото е по-скоро следствие от естественото развитие на пазара и икономиката въобще, то второто се оказва голям проблем, особено за ЕС. Микропредприятията и малките и средни фирми представляват 99% от всички компании в ЕС, като през 2015 г. 23 млн. МСП са генерирали 3,9 трилиона евро добавена стойност и са осигурили 90 милиона работни места. Тенденцията през следващите години е сходна и на фона на тези данни липсата на достъп на малките фирми до един от най-удобните и изгодни инструменти за финансиране на дейността и развитието е озадачаващ, особено имайки предвид твърденията на цялата европейска администрация, че трябва да се осигури и гарантира подкрепа за малкия бизнес.

Така през 2011 г. Европейската комисия предлага своя План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране , а през 2017 г. са променени правилата, които регулират изготвянето на проспекти и тяхното съдържание, като условие за допускане до първоначално публично предлагане и борсова търговия въобще.  Идеята е проста – от една страна се създават единни за съюза правила за информацията, която трябва да се предоставя на инвеститорите (т.нар. проспекти), а от друга – процедурата се улеснява значително за малките и средни компании. Смисъла на първата част е да се елиминира информационната асиметричност. Предполага се, че собствениците на фирмата имат повече информация за състоянието й от инвеститорите, затова и правят проспект – за да споделят тези данни с хората, които се канят да им дадат пари. При разлика в националните изисквания, обаче, информационната асиметричност продължава да е налична, макар и в по-малка степен – на едни борси се изискват едни данни, а на други – друг тип информация. С единните правила за проспектите вкички фирми споделят едно и също и реално получават достъп до всички капиталови пазари в съюза. Опростяването на регламента за МСП пък прави този източник на пари приложим и за малките фирми. Така – благодарение на по-простите правила, по-рационалните административни процедури, по-ниската цена и по-голямата бързина, малките и средни фирми получават достъп до капиталовите пазари, т.е. до по-разнообразни източници на финансиране. По този начин през 2018 г. се появят т.нар. пазари за растеж на МСП в ЕС, част от които е и българският Пазар beam.