ЦИФРОВО ЕВРО – ФАНТАЗИЯ ИЛИ БЛИЗКО БЪДЕЩЕ? - 1

18 АПРИЛ 2022

Фотоапарат, карта за градския транспорт, билет за предстоящо събитие, карта и упътвания за точното място, че и пари – всичко това вече се събира в мобилния телефон. Немислимото преди години – човек да излезе без пари в брой в себе си – вече си е практика, стига смартфонът да е наблизо (е, да има и батерия, защото десет часа безпроблемна работа вече се рекламират като сериозно конкурентно предимство).  И ако дигиталните портфейли и системи за разплащане бяха логичното продължение на банковите сметки и дебитните и кредитните карти, то криптовалутите промениха драстично правилата на играта. Въпреки че все още те се разглеждат като инвестиционен актив, все повече хора са привлечени от лесното, евтино и анонимно разплащане с тях. Централните банки дълго време изказваха умерени опасения, свързани най-вече със сигурността и твърде големите интервали, в които се движат цените им, докато през 2019 г. Фейсбук не обяви плановете си да създаде собствена валута – Либра, прекръстена по-късно на Дием. По онова време социалната мрежа все още се радваше на доверието на потребителите и този й ход сякаш стресна централните банки – вероятността частна дигитална валута да започне да измества контролираните от тях фиатни пари започна да става съвсем осезаема. Фейсбук (т.е. Мета, както промени името си компанията наскоро) официално се отказа от проекта си през януари тази година поради регулаторен натиск, но процесите по дигитализация на  познати валути вече бяха стартирали и още са в ход. Към настоящия момент над 50 централни банки по света са в някакъв етап на развитие на дигитални валути – т.нар. CBDC (Central Bank Digital Currency). Примерите са много – от  Riksbank в Швеция с нейната е-крона през Централната банка на Бахамите, която вече пълноценно ползва т.нар. Пясъчен долар, въпреки че до края на 2021 г. официално беше в тестов период до китайската централна банка, която в началото на януари пусна тестово дигиталния си юан. Европейската централна банка не прави изключение от тази тенденция, още повече че Европа е един от световните центровете на финтехиндустрията и финансовите иновации въобще. Затова – какво е цифровото евро, как ще функционира и кога може да се очаква на пазара?

Какво е цифрово евро?

Краткият отговор е – валута. На практика цифровото (или дигиталното евро) ще е същото като евровите банкноти и монети, които в момента се ползват от хората и фирмите, разликата се състои в това, че става върпос за електронна форма на пари, които ще се емитират от ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната. Не се очаква дигиталното евро по някакъв начин да измести или замени физическото такова, а по-скоро да го допълни, задоволявайки вече налично потребителско търсене. Най-синтезирано причината за старта на този проект точно сега формулира Фабио Панета, един от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, който в свой коментар през ноември миналата година изтъкна „Ако ние не удовлетворим това търсене, други ще го направят“.

Увеличаването на обема на електронните разплащания и растящия интерес към криптовалутите са допълнителни фактори, ускоряващи процесите по разработването и внедряването му, както и създаването на синергия в платежната индустрия, подпомагането на цифровизацията на европейската икономика, осигуряването на достъп до централнобанкови пари, избягване на рисковете при нерегулирани варианти на плащания и предотвратяване на използването на чужди валути (обосновката за стартирането на процеса по създаването му, както и детайли за правните и технически параметри могат да бъдат намерени в Доклада относно цифровото евро на ЕЦБ).

Чисто технически дигиталното евро ще се съхранява в нещо като електронен портфейл – апликация за смартфон, например, в която ще се вижда наличността и ще могат да се правят бързи, сигурни и евтини плащания във всички страни от еврозоната. Разликата с криптовалутите е, че стойността му е гарантирана от ЕЦБ, а най-съществената прилика – че вероятно ще се управлява и регулира с помощта на блокчейн технологията. Любопитен момент при цифровото евро е, че за ползването му няма да е нужно откриване на банкова сметка – парите вероятно ще могат да се депозират поименно директно в ЕЦБ и плащанията между лица и фирми ще се осъществяват пак там, без да е нужно посредничеството на банка (и плащането на съответните такси, особено при трансгранични преводи).  Както и при физическото евро, за емитирането и управлението му ще се грижи ЕЦБ.

Основните изисквания към дигиталното евро, формулирани от националните централни банки от еврозоната са няколко – да е лесно достъпно, надеждно, сигурно, ефективно,  да подпомага спазването на законите (в случая става въпрос за създаване на механизми, предотвратяващи прането на пари), както и  да е напълно съвместимо с другите частни платежни инструменти. Особено внимание се обръща на необходимостта цифровото евро за осигурява неприкосновеност на личния живот. На практика става въпрос за събирането, съхраняването и предоствянето на трети лица (включително компании) на различни видове лични данни. В отговор на това изискване ЕЦБ изрично посочва, че тя не се интересува от събиране на данни за плащанията и потребителското поведение на хората, както и че не разкрива такива данни пред други лица и институции. Според настоящата концепция за дигитално евро, на защита ще подлежат неща като самоличност на потребителите, размер на плащането, метаданни за отделните трансакции и т.н. За да се постигнат желаните нива на защите, се обсъжда включително съхраняване на данните за самоличността отделно от данните за трансакциите, като само при съмнение за незаконни действия съответните институции ще имат достъп до тях

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.