ЦИФРОВО ЕВРО – ФАНТАЗИЯ ИЛИ БЛИЗКО БЪДЕЩЕ? - 2

20 АПРИЛ 2022

Доста хора вероятно биха си задали логичния въпрос Защо да ползвам цифрово евро, при условие, че си имам нормално, пък и банкова сметка? Причините са няколко:

Като най-съществено предимство се изтъква скоростта и цената на плащанията. Към момента в еврозоната сякаш няма оплаквания и от двете – механизмът SEPA,  за разлика от България, работи  на пълни обороти и това ускорява плащанията и намалява цената им. В същото време, обаче, все пак е необходимо попълване на платежно нареждане, например. Прогнозите на експертите са, че с цифровото евро плащанията ще станат мигновени и още по-евтини, отколкото са в момента (парадоксално, но банковите такси в еврозоната са значително по-ниски, отколкото у нас).

Намаляване на въглеродния отпечатък е друго предимство, на пръв поглед доста встрани от темите, които обичайно се засягат, стане ли въпрос за пари. Поддържането в изправност на една парична и платежна система изисква доста ресурси – от производство на банкноти и монети, през поддържане на търговските обороти с тях (т.е. транспортиране и обработка) до съхраняването им. Голяма част от тези дейности ще отпаднат (или осезаемо ще намалеят) с навлизането на дигиталната валута.

Социалното включване на хора без банкови сметки пък е директната полза за тези, които боравят предимно с пари в брой. Именно това е причината за решението на Централната банка на Бахамите – населението там е разпръснато на над 700 коралови острова и немалка част от хората въобще нямат обслужваща банка, като в същото време им се налага да правят плащания извън собствения си остров. С този проблем се сблъскват и трудови мигранти с невисока квалификация, които често получават възнаграждението си в брой. Повечето редовно изпращат пари на семействата си в страната си на произход, но рядко ползват за това банкова сметка (обичайните алтернативи са услуги като MoneyGram, но таксите там не са за пренебрегване). Именно за такива случаи дигиталното евро би било изключително полезно – лесни и бързи преводи без банка-посредник и без високи такси за услугата.

Борбата с прането на пари и неплащането на данъци пък е предимство за регулаторните органи – въпреки, че ЕЦБ не се очаква да обработва данни за трансакциите, те все пак са налични и се съхраняват, като при разпореждане от съответните органи, могат да бъдат предоставени. Обратната страна на тази монета е незабавна подкрепа за хората и фирмите от страна на Централната банка при нужда. Въпреки, че звучи абстрактно, точно това се случи през последите две години във връзка с корона затварянията – различни групи лица и фирми имаха право на определена финансова помощ, но получаването й се разтегли доста във времето (не само в България) заради поредица от междинни операции – попълване на документи, преводи към банки-посредници и т.н. При работещо цифрово евро това би станало доста по-бързо – държавите имат достъп до цялата информация, свързана с критериите за получаване на подкрепа (доходи през последната година, например, платени данъци и т.н.) и тогава преводите биха могли да се направят директно към получателите на помощта.

Не на последно място по значимост също е и импулсът, който дигитална валута би дал на процесите по цифровизация на европейската икономика като цяло, както и на иновациите в областта на плащанията на дребно.

Рисковете пък са свързани със съществуването на цялата финансова система във вида, в който я познаваме в момента, както и със свръхконцентрацията на власт в ръцете на ЕЦБ. Банковата система по света работи по един и същи начин от столетия – хората с излишък от пари ги депозират в банки, а те на свой ред ги дават на заем на други хора, имащи нужда от средства срещу възнаграждение (т.нар. лихва), което споделят в някаква степен със собствениците на парите. В последните години, обаче, размерът на лихвите е такъв, че едва е в състояние да компенсира инфлацията, като в доста страни вече беше въведена и отрицателна лихва - вместо да растат, депозитите намаляват с определена сума всеки месец. Това, в комбинация със сигурността, която предоставя централната банка, има вероятност да тласне доста хора към съхраняване на парите в цифрова валута. Подобен ход би лишил търговските банки от средства, които да дават под формата на заеми, а нуждаещите се от финансиране – от източник на пари. Това пък би довело до забавяне на икономиката и поемане на по-високи рискове от страна на търговските банки, за да компенсират пропуснатите доходи. Най-песимистичният сценарий е на пазара да остане само една банка – централната, тъй като хората избират да държат парите си там – с неограничена власт да управлява паричната политика в еврозоната. Като опит да се противодейства се лансира идеята да има ограничение за количеството дигитално евро, което може да притежава човек. Към момента като горна граница се обсъжда сумата 3000 евро (това е количеството физически пари в обращение, което се пада на глава от населението). Дори и тези мрачни прогнози да не се реализират, във всички случаи на търговските банки ще се наложи да преразгледат из основи бизнес моделите си и ценообразуването си.

Едно от големите предимства на криптовалутите е абсолютната анонимност при ползването им. Когато се говори за централнобанкови дигитални валути също често се изтъква, че личните данни ще бъдат недостъпни, освен при съмнения за престъпление. Недостъпни, обаче, не означава, че ги няма – те се съхраняват някъде и решението за достъп до тях би могло – теоретично – да бъде и политически повлияно. На практика се оказва, че – въпреки, че се представят като алтернатива на плащанията в брой – дигиталните валути на централните банки (цифровото евро включително), всъщност са точно обратното на анонимни – абсолютно всеки похарчен цент може да бъде проследен при нужда – нещо трудно постижимо при парите в брой.

А сега накъде?

В края на 2020 г. ЕЦБ публикува своя Доклад относно цифровото евро, в който изключително подробно се разглеждат причините за въвеждането му, потенциалните ефекти върху пазарите и финансовите системи, необходимите законодателни промени и техническите и организационни аспекти на разработването и въвеждането му.

Въз основа на информацията от този доклад през юли 2021 г. беше взето решение ЕЦБ да стартира проект за разработване на дигитално евро. Първият етап от този проект е т.нар. проучвателен период. Той започна през октомври 2021 г.  и ще продължи две години. Целта му е да се изяснят характеристиките на бъдещата дигитална валута, да се проучи всичко, свързано с разпространението и ползването му от хора и фирми, както и да се оцени въздействието му върху пазарите. Очаква се в края на този период – през октомври 2023 г. -  да бъде преставен и прототип. След това  Управителният съвет на ЕЦБ ще реши дали да се премине към следващия етап на разработване, тестване и експериментиране в реални условия. Ако всичко протече по план, ЕС би трябвало да разполага с дигитално евро около три години по-късно, т.е. между 2025 г. и 2026 г.