ДИГИТАЛНИТЕ ПОРТФЕЙЛИ - 2

25 ОКТОМВРИ 2022

Дигиталните портфейли и сигурността

След като почти цялата самоличност на човек е в дигиталния портфейл – банкови карти, шофьорска книжка, дигитални ключове за врати и т.н. – логично следва и въросът достатъчно сигурно ли е всичко това. Отговорът е да – със сигурност дигиналният портфейл е по-сигурен от ползването на пластмасови карти за разплащане в магазини. Причините са няколко. На първо място е т.нар. кпиртиране – при въвеждане на каквато и да е информация в него, тя се криптира, т.е. тя става четима само за оторизирани лица. Следващата стъпка е т.нар. токенизация – при всяко плащане чувствителните данни (вече криптирани) се превръщат в низ от символи (това е т.нар. токен). Токенът е четим за устройството, приемащо плащането, но оттам нататък е практически неизползваем – той е еднократен, като за всяко следващо плащане се генерира нов токен и е нечетим за всякакви други устройства или хора. И на последно място, за да се направи плащане с дигитален портфейл в смартфон, е необходимо самият телефон да се отключи, т.е. това предполага сканиране на отпечатък или лицево разпознаване.

Дигиталните портфейли – за и против

Дигиталните портфейли, разбира се, имат и някои недостатъци. На първо място това са ограниченията в употребата – не всички търговци приемат такъв тип плащания. Това е особено валидно за България – да се плати в ресторант с PayPal е все още екзотика, докато в повечето държави в ЕС и САЩ си е съвсем нормална практика. Със сигурност софтуерът и хардуерът за приемане на плащания с дигитални портфейли струват пари, но времето, когато търговците ще започнат да губят клиенти, заради ограничените начини на плащане, които предлагат е съвсем близо. Другият съществен проблем на дигитаните портфейли е зависимостта им от състоянието на устройството. Казано по друг начин – падне ли батерията на телефона, човек остава и без пари, и без карта за градски транспорт, и без възможност да се качи на самолета. Разбира се, човек винаги може да си носи и външна батерия и да зареди смартфона си, но тогава удобството (все пак външната батерия понякога е по-голяма и тежка от обикновен портфейл) сякаш остава на заден план. Ако самият телефон бъде унищожен, част от информацията в портфейла може и да не бъде възстановена.

Всичко на масата и най-доброто за мен

Дигиталните портфейли са тук, ползват се все по-активно (пандемията в последните години допринесе силно за дигитализацията, включително и на плащанията) и дори и най-консервативните потребители вероятно все някога ще си инсталират такъв. Най-популярните в момента са няколко.

Логично, най-често ползваните са тези на компаниите, разработили операционните системи за смартфоните – Google Wallet и  Apple Pay. И двата просто трябва да се инсталират на съответния телефон и тях да се добавят банковите карти. Важно в случая е даунлоудът да е от съответните официални магазини за приложения (става въпрос за Google play Apple Store). Google Wallet може да се ползва на всякакви устройства, включително и на такива с iOS. В него могат да се добавят кредитни и дебитни карти, банкови сметки и PayPal акаунти, карти за лоялност, бордни карти, билети за събития, дигитални ключове и т.н. Самото добавяне става най-често чрез сканиране, но самото приложение дава инструкции и води през целия процес. Съществен плюс на приложението е, че човек има достъп до портфейла през всякакви устройства, стига да влезе в профила си. Apple pay предлага сходни възможности, с тази разлика, че може да се ползва само с устройства с iOS.

Сходи функционалности предлагат Samsung Pay, с тази особеност, че може да се ползва само с устройства Samsung, и то с Galaxy S6, Note5 или по-нов модел и Microsoft Wallet за Windows смартфони. Особено популярен в Азия е Alipay, като любопитен факт е, че през 2020 г. половината от мобилните плащания в Китай са осъществени през този портфейл. Скорост в последната година набират Venmo, Zelle и Wise, а българската следа в дигиталните портфейли е Phyre.

Според едно доста старо изследване на потребителското поведение, когато човек има твърде голям избор, това го обърква до степен да се откаже въобще да избира каквото и да било. За щастие, случаят с дигиталните портфейли все още не е такъв, защото въпреки големия избор има няколко обективни критерия, които ограничават предлагането. На пъво място, разбира се, е наличният телефон – каква е операционната система и какви дигитални портфейли е в състояние въобще да поддържа. На второ място са регионалните ограничения – не всички дигитални портфейли се предлагат навсякъде по света. На трето – какви са ограниченията на обслужващата банка – в момента само четири от българските банки поддържат безконтактни плащания с Google Wallet, например. И разбира се на последно място, но не по важност остават личните предпочитания за удобство, скорост, такси, потребителско преживяване, устойчиво поведение на компанията-издател, а защо не и цветови схеми и визия.

Феновете на технологиите са особено ентусиазирани от възможностите, които дават дигиталните портфейли. Със сигурност е много по-удобно човек да си остави портфейла вкъщи и навън да плаща само с телефона, който така и така е с него. Това е резервен вариант и за традиционалистите, които понякога се случва да забравят портфейла си у дома, а все пак се налага да се плати нещо навън. Сигурността също е значително по-висока – практики като скимирането на карти стават безполезна отживелица на фона на дигиталните портфейли, а дори и при кражба на телефон, достъпът до портфейла е силно ограничен, благодарение на биометричната идентификация. Търговците, при които се плаща, въобще не виждат банковата карта – нито номера й, нито трицифрения код за сигурност, нито валидността или имената. Клиентското преживяване също е значително по-добро – хората винаги искат нещата да се случват по-бързо и по-лесно, а дигиталните портфейли осигуряват точно това. Една неочаквана полза от употребата им е по-доброто проследяване и управление на собствените разходи и личните финанси въобще. Част от дигиталните портфейли не просто предлагат удобен за анализиране архив на всички направени трансакции, но позволяват и настройване на лимити на разходите по категории, така че да се избегне свръххарчене, особено ако човек бюджетира и подхожда отговорно към парите си.