ДВИЖЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВА НЕЗАВИСИМОСТ – КАКВО Е И ЗАЩО НАБИРА ПОПУЛЯРНОСТ - 1

29 ЮНИ 2023

Плажни снимки, публикувани в социалните мрежи в понеделник – обикновено приятелите ги асоциират с отпуск и се изпълват с благородна завист. Възможно ли е, обаче, целият живот да е такъв – ставане без будилник, почивка, спорт, срещи с приятели, плажове и хобита – и то без човек да е единствен наследник на голямо богатство? Да, възможно е, твърдят последователине на движението за финансова независимост. Според тях всеки може да се пенсионира рано (от тяхна гледна точка това е на възраст между 30 и 40 години) и да излезе от матрицата на работа от девет до шест, за да се наслаждава на мечтания си живот. Това зародило се преди десетина години движение, което набира скорост и фенове по целия свят, вярва, че с разумно и целенасочено управление на собствените финанси в продължение на няколко години, всеки може да бъде финансово свободен и да престане да работи още докато е в разцвета на силите си. Как, обаче, става това и наистина ли е приложимо за всеки?

Какво е движението за финансова независимост?

Всъщност първият въпрос, на който трябва да се отговори, е какво всъщност е финансовата независимост – достатъчно пари, липса на дългове или пък определено количество спестявания? Добрата финансова форма е една от целите на кредитите на CashCredit, но какво е независимостта? Според последователите на движението съществуват две различни понятия – финансова независимост и финансова свобода, като незавимостта е стъпката преди свободата. Според тях човек е финансово независим, когато разполага с достатъчно пасивен доход, за да не му се налага да работи повече. Финансово свободен пък става тогава, когато разполага с достатъчно средства, за да живее възможно най-добрия живот, който може да си представи.

И ако второто – свободата – звучи по-скоро утопично, то финансовата независимост, разгледана в детайли, изглежда доста по-постижима. Причината – тя е пряко свързана с разходите, които човек има. Затова и движението за финансова независимост и ранно пенсиониране, познато също и като FIRE (Financial Independence, Retire Early), е нещо като програма за изключително агресивно спестяване и инвестиране на спестеното, така че сравнително скоро човек да може да се издържа от доходността на направените инвестиции. Според достигнатата доходност и средствата, с който човек разполага, се различават три вида финансова независимост:

Fat FIRE е когато човек е спестил наистина внушителна сума пари и доходността, която получава му позволява да запази напълно високия си стандарт на живот. Обичайно на fat FIRE се радват високоплатени специалисти и мениджъри, които дори и след отделянето на средства за спестяване продължават да имат на разположение значителни суми за покриване на разходите си.

Lean FIRE е екстремно спестяване в комбинация със значително ограничаване на разходите. По-малки жилища, дрехи, мебели и уреди втора употреба, отказ от автомобил и от всякакви модерни вещи, пътувания и ненужни покупки – по този начин наистина могат да се спестят доста пари дори и от хора със средни доходи. Идеята на lean FIRE е този модел на потребление да се запази и след „пенсионирането“ – т.е. човек да продължи да живее с малко, така че събраното междувременно да му стигне за дълго.

Хибриден вариант за тези, които не са готови на аскетизъм е т.нар. barista FIRE – комбинация от работа на непълен работен ден или по проекти и спестявания с определена доходност. Замисълът е доходността от инвестираните спестявания да осигури някакъв финансов минимум, така че човек да спре да се тревожи за наема или сметката за ток, а да работи неща, които му харесват и то когато отдели време за тях. Така до известна степен се запазва приличен стандарт на живот, а в същото време осемчасовият работен ден престава да бъде задължителен. Как, обаче, се постига всичко това?

Как се постига финансова независимост?

Краткият отговор – чрез екстремно спестяване и агресивно инвестиране. Класическата концепция за разумно управление на личните финанси препоръчва да се спестява между 10% и 15% от всеки получен приход. Ако приемем, че човек получава 100 лева месечно, спестява 10% от тях (т.е. 10 лв.) и живее с останалите 90 лв., тогава за една година ще му трябват 1080 лв. за живот. За да спести тези пари (т.е. за да може да живее цяла година без да работи), при отделяне на 10% от прихода, ще са нужни цели 9 години! Ако се спестяват 25% от приходите, тогава спестявания за една година се събират за 3 години работа, ако се спестяват 50% - една година работа е равна точно на една година свобода, а ако се заделят 75% от приходите – за четири месеца се изработва цяла една бъдеща година.

Последователите на движението за финансова независимост спестяват между 70% и 80% от приходите си дотогава, докато съберат 25 пъти годишните си разходи за живот. В горния пример това означава докато спестят 25*1080 или общо 27 000 лв. Така събраните пари междувременно се инвестират, като целта е след като цялата сума вече е вложена, да може да се живее от доходността на инвестицията, която се предполага че ще бъде около 4% (очакванията са коригирани с инфлацията). Така при инвестирани 27 000 лв. и доходност от 4% на годишна база човек ще разполага с по 1080 лв. годишно, което е точно толкова, колкото са разходите му и няма да му се налага да работи.

За да се реализира тази сметка на практика, привържениците на концепцията първо оценяват и преосмислят из основи разходите си и ги ограничават до абсолютния минимум. Така успяват да заделят около 70% от приходите си. Необходимата сума за ранно пенсиониране (минимум 25 пъти годишните разходи) се събира за малко над десет години.

Допълнителните фактори, които могат да ускорят или забавят процеса са финансовата дисциплина, разумното инвестиране и допълнителните приходи. Финансовата дисциплина е свързана с търпението и мотивацията в продължение на изключително дълъг период човек да се придържа към относително рестриктивен бюджет и ниски разходи. Минималистичното живеене на практика става постоянен начин на живот за последователите на движението, което предполага цялостно преосмисляне и на ценностния модел, и на устойчивите вярвания по отношение на себе си и света. За да се стигне по-бързо до крайната цел, агресивните инвестиции могат да бъдат много изкушаващи, но те вървят ръка за ръка с висок риск цялата сума да бъде изгубена и тогава след десет години изнурителна работа и лишения, човек не просто не може да се пенсионира, но и има вероятност да се окаже без спестявания. Затова и обичайният избор са взаимни фондове с добре диверсифицирани портфейли – целта не е инвестиционен удар, а сигурност за бъдещето в комбинация с прилична доходност. И последното, до което често прибягват стремящите се към ранно пенсиониране е допълнителната почасова работа – работни ангажименти за вечерите, уикендите и празниците, които носят допълнителен доход, който да бъде спестен.