ЕВРОТО – ЕДНА ВАЛУТА НА 20 ГОДИНИ - 1

16 МАЙ 2022

След почти година обществено обсъждане и промени, тази седмица българското правителство се очаква да приеме Националния план за въвеждане на еврото в България – документ, който описва стъпка по стъпка как точно ще стане преходът от левове към евро, включително колко време ще има цени и в двете валути, къде и как ще могат да се обменят левове, ще има ли преходен период и т.н. (целият текст на проекта на Плана може да бъде намерен тук). И въпреки, че присъединяването на страна ни към еврозоната започва да придобива все по-ясни очертания, сякаш единната европейска валута не е истински позната като смисъл, история и функциониране. От друга страна 2022 г. е важна за еврозоната – навършват се цели 20 години от реалното въвеждане на еврото, т.е. от момента, в който хората вече могат да ползват евровите монети и банкноти в ежедневието си. Затова – какво е еврото, има ли ползи от въвеждането му и какво да очакваме в бъдеще.

Какво е еврото?

Накратко – валутата на европейския съюз. Смята се, че най-същественият фактор за появата на единната валута е създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. Идеята е основните ресурси, които са от голямо значение по време на война да се регулират по такъв начин, че нито една държава да не може да ги ползва по такъв начин, че да стане опасна за съседите си. Така Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия се обединяват около създаването на общ пазар за въглища и стомана. Начинанието се оказва успешно и няколко години по-късно към общия пазар се добавят и други сектори от икономиката. В продължение на двадесет години т.нар. Европейска икономическа общност се развива доста добре и – логично – накрая се появява и идеята не само за икономически, но и за паричен съюз. Заслугата за тази радикална промяна в Европа е на люксембюргският премиер Пиер Вернер. Още десет години са нужни за създаването на Европейската валутна система и Европейската разчетна валутна единица ЕКЮ – това става през 1979 г., а чак през 1989 г. започва да се говори за истински, ежедневни европейски пари - концепцията „Един пазар, едни пари“ - като резултат от дълго проучване. През 1990 г. се премахват всички ограничения пред движението на капитали вътре в ЕС, а през 1992 г. в Договора от Маастрихт са заложени критериите, на които трябва да отговаря всяка държава, за да може да ползва общата валута, без да създава рискове за другите държави. Именно това е причината да съществутат страни като България – членове на Съюза, но извън еврозоната. Критериите са както количествени – като инфлация, дълг, валутни курсове и лихви, така и качествени – сила и качество на работата на институциите в страната. След определянето на критериите и общите принципи на паричния съюз, следват техническите подробности – създаването на Европейската централна банка през 1998  г., въвеждането на еврото като счетоводна валута през 1999 г. и дългоочакваното пускане в обращение на еврови банкноти и монети през 2002 г.

Самото име – евро – е избрано по време на среща на Европейския съвет в Мадрид през 1995 г. В основата на символа на еврото - € - е гръцката буква епсилон, като идеята е да се почете едно от местата на зараждане на европейската цивилизация, а двете успоредни линии, пресичащи буквата символизират стабилността.

Еврото днес

Днес еврото е официална валута в 19 държави в ЕС, ежедневно се ползва от над 340 млн. души и е втората по важност валута в света след щатския долар. Още 60 държави и 175 млн. души по един или друг начин са свързани с еврото. Сред тях е и България с фиксиран към еврото валутен курс благодарение на валутния си борд, както и държави като Андора, Ватикана, Френска Гвиана и Азорските острови, където също е официално платежно средство. Към края на 2021 г. в обращение са били 27,4 млрд. еврови банктноти на обща стойност над 1,5 трилиона евро (любопитен факт е, че най-използваната банкнота е тази от 50 евро – само от нея има над 13 млрд. в обращение). Количеството монети също не е за пренебрегване – в момента циркулират над 140 млрд. монети на обща стойност над 31 млрд. евро. Именно значителните разходи по поддържането на паричната маса в обращение е един от мотивите за стимулиране на електронните разплащания в еврозоната, както и за стартирането на проекта за съдзаване на дигинално евро (според данни на Европейската комисия от 2013 г. разходите по поддържане на монетите от 1 и 2 цента надвишават до четири пъти номиналната им стойност).  Въпреки усилията, обаче, до момента европейците продължават да предпочитат плащанията в брой – през 2019 г. 73% от броя на всички разплащания (и 48% от обема им) са били с банкноти и монети (данните са от Проучване на платежните навици, проведено от ЕЦБ през декември 2020 г.). Пандемията от последните две години накара хората да ползват по-малко пари в брой и контактни банкови карти за сметка на мобилни и безконтактни разплащания, но въпреки това ЕС си остава силно привързан към парите в брой.