ЕВРОТО – ЕДНА ВАЛУТА НА 20 ГОДИНИ - 2

18 МАЙ 2022

Евровите банкноти и монети

За разлика от много други валути, върху евровите банкноти няма портерти на хора – европейската история е твърде разнообразна и наситена и изборът на значими исторически личности, които да се поставят върху банкнотите и които да удовлетворяват всички държави би бил наистина сложен. Затова за дизайна на банкнотите е избран коренно различен подход – върху всяка банкнота е изобразен различен ахритектурен стил от европейската история. Така елементите върху банкнотата от 5 евро са класически, върху десетте евро – романски, върху двадесетте – готически, върху петдесетте – ренесансови, върху стоте – барокови, а банкнотата от 200 евро представлява модерната архитектура от 19 в. Самите архитектурни елементи са врати и прозорци от лицевата страна, като символ на европейския дух на откритост и сътрудничество и мостове на гърба, символизиращи общуването между хората в Европа и между Европа и останалия свят. Подробности за евровите банкноти – серии в обращение, купюри, защитни елементи и т.н. – може да ес намери в сайта на Европейската централна банка.

Евровите монети пък имат обща страна – лицевата, и национална страна – гърба. Това означава, че преднага страна на монетите е винаги една и съща, докато всяка държава избира собствен дизайн за гърба. За разлика от банкнотите, монетите – емитирането им, дизайна на националната страна и възпоменателните монети – са в компетентността на националните Централни банки. При нови емисии практиката е да се уведомява ЕЦБ и Европейската комисия, които имат ангажимента да разпространят тази информация. Повече за монетите – подробно описание, дизайн и особености – може да бъде намерено тук.

Ползите от еврото

Освен значителното улесняване на пътуванията (в граничните райони на държавите от еврозоната – често ежедневни, тъй като вече е съвсем нормално да се живее в една държава, а да се работи в съседната) и търговията, единната валута има и някои общи за всички европейци ползи.

На първо място е поддържането на стабилни цени. На пръв поглед изглежда абстрактно – как самата валута би имала отношение към цените, но при една и съща валута и свободно движение на хора, стоки и капитали, конкуренцията между производителите и търговците се засилва, прозрачността при ценообразуването се увеличава, отпадат разходи за комисиони и курсови разлики при обмен на валута и в крайна сметка резките ценови промени остават в историята. С изключение на финансовата криза от 2008 г. и периода 2011-2012 г., през целия период на ползване на еврото инфлацията в еврозоната е около 2%, а в годините от 2013 г. насам – между 0,2% и 1,8%. Предвид скоковете на цените на горивата и очаквания ръст на цените на основни хранителни продукти в следствие на войната на Русия срещу украйна вероятно тези цифри ще се окажат трудни за поддържане, но данните от последните 20 години сочат, че без значими външи сътресения единната валута помага за поддържането на стабилни цени.

Пряко следствие от стабилните цени и ниската инфлация са ниските лихви по заемите – както за физически лица, така и за фирми и държавни или общински институции. За разлика от България, средната лихва по ипотечните заеми в еврозоната в последните 20 години непрекъснато намалява, като в средата на 2021 г. достига 1,68% (данни за динамиката в периода от 2003 до 2021 могат да бъдат намерени тук).

Връзката между валутата, заетостта и БВП не е директна, но въвеждането единната валута и промените в икономическата среда в следствие на това оказват силно влияние. Резултатът отново е позитивен – за периода от 1999 г. до 2020 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението се е увеличил с почти 50% - от 20 900 евро на 33 230 евро, а коефициентът на заетост се е повишил от 63% на 71% (обобщените данни, както и по страни могат да бъдат намерени тук).

Вероятно именно заради конкретните ползи за отделния човек – от предсказуеми цени през по-изгодни заеми до устойчива икономическа среда – еврото се радва на голяма подкрепа от страна на хората в ЕС. Според данни на Евробарометър от проучване, проведено през есента на 2021 г., 78% от респондентите са на мнение, че единната валута е от полза за ЕС. Парадоксално, но това са най-високите нива на подкрепа от въвеждането на еврото до момента – при самия му старт подкрепата е била 67%, а през следващите години най-високите нива са 75% през 2019 г.

Бъдещето на еврото

Единната валута – както и повечето проекти в ЕС – се развиват с времето. Още при влизането си в ЕС държавите се задължават да приемат еврото за валута в момента, в който изпълнят критериите за присъединяване към еврозоната (единственото изключение е Дания). В този смисъл в следващите години се очаква и страните от ЕС, които в момента не попадат в обхвата на еврозоната, да въведат единната валута (прогнозният срок за България на този етап е началото на 2024 г.).

На качествено ниво развитието на еврото също продължава – през 2017 г. Европейската комисия приема т.нар. Пътна карта с Допълнителни стъпки към изпълняването на икономическия и валутен съюз в Европа. Концепцията е да се подобри съвместната работа на финансовите пазари и националните икономики по такъв начин, че да се гарантира, че всички държави водят стабилна фискална политика, подчинена на принципите на демократичността и отчетността.

И не на последно място – в обозримото бъдеще се очаква и дигиталното евро. След доста дълъг период на проучване в края на 2020 г. ЕЦБ взе решение да се стартира проект за разработване и внедряване на цифрово евро. В момента тече т.нар. проучвателен период, а в края на 2023 г. се очаква да бъде представен прототипа на дигиталната единна валута. Ако всичко върви по план, през 2026 г. ЕС би трябвало да може да се похвали и със собствено цифрово евро.