ФИНАНСОВИТЕ УСЛУГИ – МЕЖДУ БЛЯСКАВОТО БЪДЕЩЕ И МНОГОТО РАБОТА

26 АВГУСТ 2022

Дигитализация, незабравимо клиентско преживяване, справедлива цена, социална ангажираност и грижа за климата – всичко това са все асоциации, свързани с финансовите услуги. На по-конкретно ниво често хората си представят светли офиси, където младежи по джинси измислят нови телефонни апликации във времето, в което не играят на офисните джаги. А нещото, което на практика се случва е, че повечето хора имат дебитна карта, теглят пари от банкомат, плащат на ПОС терминал, пазаруват в интернет, изпращат пари в чужбина и всичко това са именно финансови услуги. Независимо дали доставчикът е банка, небанкова финансова институция или финтех компания, хората ежедневно ползват всякакви услуги, свързани с парите им. Начнът, по който тези услуги изглеждат, по който стигат до потребителите, както и цените им непрекъснато се променят  и тази промяна напоследък изглежда относително еднопосочна: повече фокус върху хората, които ги ползват. Ако до преди десетина години на преден план беше конкретната компания (най-често банка), която е разработила и предлата Този уникален и неповторим продукт, в момента отправната точка е съвсем друга – какво и как искат хората. Около това разбиране за полезност, удобство, персонализация и финансова изгода компаниите на пазара – традиционни и нови играчи – се пренареждат, групират и кооперират, за да съдават продукти от съвсем нов тип, които се налагат на пазара и започват да се ползват масово изключитено бързо. Само за сравнение – за масово навлизане в употреба на традиционните стационарни  телефони в САЩ са били нужни над 70 години; за повсеместното ползване на мобилни телефони – малко над 10. Това се случва и във всички останали аспекти на живота – от комуникациите през търговията до науката.  И за да е ясно какво да очакваме в близко бъдеще на пазара на финансовите услуги – кои са движещите сили там в момента и как това ще промени облика на цялата индустрия?

Финтех компаниите – новите шерифи в града

Твърде дълго време финансови услуги беше синоним на банка, голям инвестиционен посредник или голяма застрахователна компания. Нищо чудно – играчите на този пазар бяха именно такива – големи, утвърдени компании, с много клиенти и служители, с достатъчно ресурси да преживяват кризи и да отговарят на регулаторни изисквания. Средата, обаче, вече е съвсем различна. На сцената излязоха финтех компаниите – малки, бързи, гъвкави, иновативни, фокусирани често върху една конкретна финансова услуга, но с висока добавена стойност. И те не просто се появиха, но започната да привличат невиждани ресурси под формата на инвестиции. Затова и резултатите не закъсняха – успешни продукти (не е изненада, предвид фокуса им върху по-качественото клиентско преживяване и по-ниската цена), които не просто бързо навлизат на пазара, но и бързо стават масови. Затова и опасението на ръководителите на традиционните компании, че повече от ¼ от техния бизнес е пряко застрашен от финтех фирмите (данните са от проучване на PwC Global FinTech от 2016 г.) изглежда съвсем логично.

От гледна точка на потребителите това означава ползване на по-фрагментирани финансови услуги (от спестяване през разплащания до парични преводи и инвестиране), предоставяни от различни компании, но за сметка на това много по-качествени и достъпни като цена и услуга въобще. Пример за последното – определена услуга да стане достъпна за масова употреба благодарение на финтех индустрията – е инвестирането чрез платформи, най-често базирани на т.тар. робо-адвайзъри (софтуер, който управлява автоматично иннестиционния портфейл на малки индивидуални инвеститори в съответствие с техните лични финансови цели и риск апетит). До преди десетина години нещо подобно можеха да си позволят само най-заможните клиенти на банките и инвестиционните посредници; днес – всеки със смартфор и минимално количество пари, отделени за това. Пример за ценовата ефективност са всички платформи, през които могат да се правят преводи в чужбина и разплащания без такса или с минимална такава (във всички случаи – в пъти под цените на традиционните играчи - банките). Малкото неудобство от всичко това – десетки апликации в телефона, но тъй като секторът е бърз и клиентски ориентиран, в последните една-две години започнаха да се предлагат и комплексни решения – една апликация, която прави всичко. Казано по друг начин – интересните времена на бързите и достъпни иновации тепърва започват.

Икономика на споделянето – общо ли е чуждото?

Икономиката на споделянето стартира плахо в началото на новото хилядолетие, но след финансовата криза от 2008-ма започна да набира скорост. Концепцията е проста – вещи и собственост се споделят с други потребители, вместо през повечето време да стоят неизползвани, въпреки че са срували немалко пари. Едни от най-популярните примери са Uber и AirBNB. Първата платформа свързва директно собственици на коли и хора, които имат нужда да бъдат превозени, а втората – притежатели на имоти и наемателите им. Особеното и при двете е, че самите платформи не притежават съответните активи – хотели или автомобили – те просто помагат да се осъществи директна връзка между собствениците и временните потребители. С навлизането на последните две поколения в икономически активна възраст на преден план излязоха и теми като социална отговорност и климат, а икономиката на споделянето е именно тяхната потребителска философия. Затова и финансовите услуги нямаше как да изостанат от тази тенденция.

Резултатът – огромен набор от типично банкови услуги, за които потребителите няма нужда да се обръщат към банка.  Една от първите иновации в тази област са peer-to-peer платформите за кредитиране, където притежателите на свободни средства се свързват с нуждаещи се от кредит. Популярността на този тип кредитиране без посредничеството на банка не е изненада – в годините назад доста хора си задаваха въпроса защо те самите по кредита си плащат на банката 15% лихва, а получават само около 1% за депозита си. Разплащания през телефона, кредити от мобилния оператор, инвестиции през апликация, автоматизиране на регулярните плащания и спестяването – всичко това пък вече се случва благодарение на новопоявилата се склонност на банките също да споделят част от наличностите си (най-вече бази данни и достъп до клиентските сметки). Това, разбира се, не е внезапен пристъп на алтруизъм, а опит за запазване на пазарния дял, но независимо от причините симбиозата между банки и финтех компании тепърва ще се разраства.

Блокчейн отвъд криптовалутите

Историята с блокчейн и въобще технологията на разпределените регистри напомня зората на интернета – всички някакси усещаха, че новата технология е обещаваща, но сериозните компании и регулагорните органи напредваха бавно в новата територия, докато интернет ентусиастите надуха дотком балона (който после, разбира се, се спука). Блокчейн днес изглежда също толкова революционен и с потенциал да промени не само финансовата индурстрия. Традиционните играчи очаквано са предпазливи (въпреки, че според данни на PwC от проучването Global FinTech 56% от мениджърите в банки и небанкови финансови институции оценяват технологията като изключително значима), регулаторите още се лутат в търсене на оптималния подход, а оптимистите изстреляха цените на криптовалутите до небето (в последните седмици трендът е низходящ, но това не ги отказва).

Блокчейн във финансовите услуги не означава просто портфолио с криптовалути в апликацията за инвестиране, а коренно различен начин за съхранение на информация, свързана със собственост и идентификация, която и в момента се пази в централизирани и скъпи за поддържане бази данни. На практика това означава две сериозни промени във финансовия сектор: намаляване на цените на познатите услуги и създаването на съвсем нов набор от продукти, свързани с ползването на пари. По отношение на цените технологията на разпределените регистри би премахнала сложната и скъпа централизирана инфрасктруктура за поддържане на базите данни в изправност, но също така би отстранила от пазара и всички посредници, занимаващи се идентификация на потребителите и оторизация на действията им (а техните услуги въобще не са евтини). Значително по-интересен от потребителска гледна точка е вторият аспект – при адекватна законова регулация умните договори – тези самоизпълняващи се, напълно независими от добрата воля на контрагентите софтуери – биха променили напълно това, което днес познаваме като отдаване под наем, отпускане на кредит, даване на лизинг, продажба на стока, предоставяне на услуга, управление на интелектуална собственост, а защо не и гласуване или пък управление на автономни автомобили.  Затова и прогнозата на експертите, че в следнащите три до пет години повечето финтех компании (и респективно – инвестициите в тях) ще се концентрират върху създаването и управлението на блокчейн базирани услуги, звучи просто като констатация на текущо случващото се.

Дигитализация за всички

Новото нормално е термин, който навлезе в масова употреба покрай пандемията от корона вируса. Носенето на маска, физическата дистанция, обсесивно-компулсивното дезинфекциране – всичко това беше периодично обявявано за новото нормално. Две години по-късно светът (или поне по-голямата част от него) сякаш върна към старите си навици, но терминът си остана и днес за различни неща се говори като за новото нормално. Едно от тях е дигитализацията. Години наред това беше дългосрочната цел за бъдещето на различни финансови и търговски компании, както и на държавни и регулаторни органи. Днес най-сетне бъдещето дойде. Заслугата, обаче, не е на всички тези дублиращи основните функции, но дигитални отдели, а на факта, че финансови услуги започнаха да потребяват милениумите и поколението Z. Най-младите икономически активни хора в момента просто не познават аналоговата среда – интернет и дигитализацията за тях са като електричеството и течащата вода вкъщи за поколението на техните родители. Затова – също както в Китай китайските ресторанти са просто ресторанти - и финансовите компании престанаха да говорят за дигиталните си продукти като за някакво новаторско изключение и те си станаха просто продукти и услуги – плащания, търговия, банкиране, застраховане, инвестиране и т.н., но възможни и дигитално. И нищо чудно – половината представители на поколението на милениумите предпочитат да плащат дребни покупки с телефона си, отколкото в брой или с пластмасова банкова карта. Така дигиталните портфейли от екзотика се превърнаха просто в портфейли – пари, намиращи се не в джоба, а в телефона, които позволяват лесно и бързо разплащане в интернет, разделяне на сметки и дори инвестиране на значително по-ниска цена. Разбира се, колкото по-голяма и утвърдена е една компания, толкова по-склонна е да се съпротивлява на промените и банките не правят изключение. Бързите и иновативни финтех компании се оказват доста по-успешни засега в създаването и комерсиализирането на всякакви дигитални услуги, но в опита си да задържат пазарния си дял банките стават все по-склонни на партньорства, така че в бъдеще вероятно ще сме свидетели на все по-интересни дигитални финансови услуги.

Технологичните регулатори

Свикнали сме да мислим да регулаторните органи като за някакви архаични институции и хора едва ли не от миналия век (не съвсем без основание, всъщност). И въпреки че обичайно на тях им се налага да догонват случващото се на пазарите, новите технологии и дигитализацията са възможност и за тях да излязат от света на прашните папки и да започнат да предотвратяват кризи и да решават проблемите превантивно. Технологиите наложиха промени в начина на функциониране на регулаторите на две нива – нещата, които им се налага да регулират и методите и инструментите, които самите те ползват за мониторинг и оценка на регулираните от тях процеси. По отношение на самите регулации, за съжаление държавите все още изостават от темпа на развитие на пазарите: в ЕС в момента е на дневен ред проектът за дигиталното евро (очаква се да приключи най-рано през 2024 г.), докато пазарите се нуждаят от законова рамка на технологията на разпределените регистри и умните договори. По отношение на смисленото ползване на големи масиви от данни и прилагането на пълния набор от разполагаеми дигитални технологии за мониторинг и анализ, регулаторите се справят все по-добре - неща като стрес-тестове, внедряване на системи за автоматизирани наблюдение и анализ, оценки на съществуващите мерки и т.н. стават ежедневие. Прекият резултат за потребителите от това дигитализиране на институциите всъщност е прозрачност и законосъобразност на дейността на фирмите, предоставящи финансови услуги – нещо изключително важно, особено в област, чието функциониране не винаги е съвсем ясно на крайните клиенти.

В заключение – светът на финансовите услуги се променя и тази промяна определено е в полза на потребителите. За да оцелеят традиционните компании, от които сме свикнали да получаваме финансови услуги, ще им се наложи и те да се променят. От преосмисляне на ролята на ИТ отделите през ценова оптимизация до повече свързаност между продукти и технологии – това са все неща, които в бъдеще ще виждаме при банките. А финтех компаниите – бързите иноватори – ще подължат да задават тона и дневния ред във финансовата индустрия.