КАК ДА „ПОБЕДИМ“ ИНФЛАЦИЯТА? - 1

05 ДЕКЕМВРИ 2022

Появи се в края на миналата година, стана значително по-осезаема в първите месеци на настоящата, а в момента не само, че не е новина, но и сякаш инфлацията се приема с известна доза примирение и безнадеждност у нас. България е един от „шампионите“ в ЕС с 18,7% годишна инфлация през октомври и въпреки, че на пръв поглед потреблението не е пострадало осезаемо – пълните заведения и началото на еуфоричното пазаруване за празниците по време на  спорните черни петъци го доказват – на ежедневно ниво все повече домакинства трябва да избират какво да купят и платят и от какво да се откажат. Започналото покачване на лихвите, въпреки че е мярка за овладяване на инфлацията на макроикономическо ниво, не помага особено на средностатистическото семейство да продължи да си плаща навреме кредитите и в същото време да харчи както до момента. Ситуацията, в която са повечето пенсионери и хората с ниски доходи започва да изглежда катастрофална, особено в истински студената част от зимата. Затова – какво всъщност се случи с цените след ведрината в края на корона ограниченията, затягането на коланите временно ли е или турбуленцията ще е дълга и най-вече – може ли да се направи нещо, за да се неутрализират поне до някъде негативните последици от инфлацията?

Цените може би са полудели или какво всъщност се случва?

Перфектна буря – въпреки, че любителите на киното са на друго мнение – всъщност е метеорологичен термин, който описва настъпването на значимо събитие в следствие на рядка комбинация от негативно влияещи фактори. За съжаление настоящата инфлация е нещо подобно – перфектно съчетание от известно количество свободни пари след ковид програмите за подпомагане, значителни проблеми с глобалните вериги на доставки, а оттам – и с предлагането, ценови шок при енергийните ресурси в следствие на войната в Украйна и започваща рецесия в голяма част от икономиките по света. Затова и инфлацията този път не е обикновена.

Инфлацията сама по себе си е промяната в потребителските цени. Те, разбира се, могат да се движат в различни посоки - ако е нагоре, тогава е инфлация; ако е надолу – дефлация. Цените на различните стоки също така могат да имат различна динамика - зимата доматите поскъпват, но пък плажните артикули рязко поевтиняват. В една икономика се говори за инфлация, когато цените на потребителските стоки общо тръгнат нагоре. Пазарите, обаче, са твърде пъстри от гледна точка на предлагане и меренето на промяната в абсолютно всички цени – от автомобилни стелки до бахар на зърна - не би дала истински отговор на въпроса колко точно засяга това средностатистическия човек. Затова се ползват т.нар. потребителски кошници – списъци със стоки и услуги, които средното домакинство обичайно ползва – и на база на промяната в общата им цена се изчислява инфлацията. Така, инфлация от 18,7% на годишна база означава, че ако миналата година домакинството е плащало 1000 лв. за тези стоки и услуги, през настоящата година вече плаща 1187 лв. 

Инфлацията традиционно се смята за нещо лошо – тя „изяжда“ наличните пари или казано по друг начин – намалява покупателната им стйност. Ако човек има 100 лв. и килограм сирене миналата година е струвал 20 лв., то с наличните пари е можел да си купи 5 кг. При 18% инфлация цената на сиренето тази година вече е 23,60 лв., т.е. количеството, което вече може да се купи е малко над 4 кг. Стоте лева си остават налични и тяхната стойност не се е променила, променило се е само количеството неща, които могат да се купят с тях. Дефлацията, обаче, също се смята за нещо лошо – ако на следващата година човекът със стоте лева вече си купува шест килограма сирене, това означава, то той няма да ги купи накуп, а ще пазарува малки количества с очакването цените да продължават да падат. Това пък означава по-малко произведено сирене, по-малко пари за производителя на сирене и работниците му, по-ниско потребление в икономиката и начало на рецесия. Затова специалистите смятат, че определени нива на инфлацията (според различни икономисти – между 1% и 3%) показват, че икономиката на определена страна се развива добре. Настоящата ситуация е много далеч от тази идилична картинка.

В последно време се случиха няколко взаимосвързани неща, които повлияха по един и същ начин на повечето държави по света. Първото беше отложеното потребление по време на корона ограниченията. В много държави хората получиха значителна финансова подкрепа, но и без нея тези, които работеха, нямаше къде да харчат парите си – просто всичко беше затворено или под някаква форма на ресктрикции. На продавачите и производителите на стоки и услуги, обаче, се наложи да реорганизират бизнесите си, за да ограничат загубите по време на затварянията – освободиха персонал, отмениха поръчки на материали, отказаха транспорт за вече готова продукция и т.н. И когато ковид истерията се поразсея, потребителите просто излязоха на улицата с известно количество посъбрани пари и огромно желание да наваскат пропуснатото пред тези две години. За производителите отварянето се оказа почи същия кошмар като затварянето – изведнъж те трябваше отново и изключително бързо да организират всичко отначало – хора, ресурси, процеси и т.н., а това се оказа дълго и трудно начинание. Всички си спомнят огромните опашки по летищата от миналото лято – просто наземните летищни компании не успяха да си върнат персонала обратно. Същото много отчетливо се наблюдава и в ресторантьорския бизнес у нас – сервитьори и готвачи масово не достигат и това се усеща при всяко посещение в заведение. А когато търсенето надвишава предлагането, цените тръгват нагоре.

В отворен свят, където се търси максимална ценова ефективност е нормално различни неща да идват от различни части на света – просто някъде другаде те се произвеждат по-бързо или по-евтино. По стечение на обстоятелствата това място за много артикули се оказа Китай, а – както твърди един нов виц – само там и в немския градски транспорт, където носенето на маска и в момента е задължително, все още има корона вирус. Резултатът – практическо блокиране на глобалната търговия и най-вече доставките на компоненти и готови стоки заради безкрайните и изключително сурови локдауни в Китай в следствие на политиката за нулев ковид. Икономическото последствие от това – поради недостига им, повишаване на цените на компонентите, на самите стоки и транспорта им, а оттам – и себестойността на доста други стоки и услуги.

Войната в Украйна и употребата от страна на Русия – традиционен доставчик на енергоизточници за Европа, на същите тези енергоизточници като инструмент за изнудване пък изстреля цените им космоса. Като добавим и чисто българския проблем с цените на въглеродните емисии (предвидимо растящи от година на година) и упоритият отказ на държавата ни да реши проблема с въглищните ТЕЦ-ове, у нас не само бензинът и газта поскъпнаха, но и се сдобихме с доста високи цени на електроенергията. Това пък изстреля нагоре цените на всички стоки и услуги, имащи енергиен компонент в себестойността си (от производство с ток до доставка със сухопътен транспорт).

Всеки един от тези три фактора би стимулирал растежа на потребителските цени, но взети заедно оформиха перфектната буря и предизвикаха най-високата инфлация в ЕС от повече от тридесет години назад.