КАК ДА „ПОБЕДИМ“ ИНФЛАЦИЯТА? - 2

07 ДЕКЕМВРИ 2022

Инфлацията – наръчник за оцеляване

Въпреки, че картината изглежда апокалиптична на пръв поглед, светлина в края на тунела има, и тя не е от прилижаващия се влак. Доста икономисти са на мнение, че пикът на инфлацията в ЕС вече е преминат и следва укротяване на цените. Те със сигурност няма да се върнат на прединфлационните си нива, но овладяване на темпа на растеж също би било добра новина. Китай обяви подход за рационализиране на корона ограниченията, а миналата седмица Германия наблюдава първи спад на проиводствените си цени от 2020 г. насам. Централните банки също се намесиха с повишаване на лихвените проценти, но задачата им е доста сложна, защото от тях се очаква да озаптят инфлацията без да съсипят търсенето и да забавят твърде много икономиката. Казано по друг начин – вероятно инфлацията ще намалее в бъдеще, но това ще стане бавно, а до тогава спасяването на собствените финанси си остава лична задача на всеки един човек. И въпреки недоволството си и огорчените констатации при всяко следващо посещение в магазина, че ето, отново цените са се вдигнали в комбинация с усещане за безсилие и липса на контрол върху случващото се, все пак има неща, които могат да се направят, за да се премине през този инфлационен период без големи сътресения.

На първо място, разбира се, е пълна инвентаризация на разходите. Човек живее с предствата, че знае къде отиват парите му, но на практика има доста пролуки, които, ако бъдат запушени, финансовата картина ще се окаже по-различна. Тук попадат всички разходи, за които съществува по-евтина алтернатива (като кафе навън всяка сутрин, например), както и разходите за неща, които реално не се ползват. Това обичайно са абонаменти, членства, финтес карти и т.н., като особено внимание трябва да се обърне на автоматично извършващите се плащания за стрийминг услуги – доста хора се сдобиха с подобни абонаменти по време на локдауните и плащанията по тях си вървят, въпреки че все по-рядко се ползват.

Колкото и да е неприятно за някои потребители, осмислянето на реално необходимите покупки също е в състояние да освободи известно количество пари. Пазаруване защото нещо е на промоция (или така популярния черен петък) в ситуация на недостиг на средства не е добра идея. Ходене на покупки със списък, изготвяне на седмично меню и придържане към него, замяна на част от обичайно ползваните стоки със същия вид, но от собствените марки на магазините влияе благотворно на бюджета, без качеството реално да страда.

Контролирането на потреблението на енергия също не е за подценяване. Ползването на енергоспестяващи крушки, намаляване на температурата в жилището, спиране на отоплението през нощта, в случай, че се ползва бойлер – поддържане на по-ниска от максималната температура, по-кратки душове и отказ от ваната за известно време могат осезаемо да облекчат месечния бюджет.

Повечето западноевропейски държави създадоха значителни облекчения при ползване на обществен транспорт. 9-евровия месечен билет, валиден в целия обществен транспорт в Германия от лятото, например, се оказа изключително успешна мярка и се очаква негово продължение в началото на следващата година. За съжаление подобни стимули за отказ от личен автомобил (и респективно – от разхода за бензин) в България липсват, както и карането на велосипед в градска среда е по-близо до екстремен спорт, отколкото до средство да предвиждване, но въпреки това разходите за гориво могат да бъдат намалени в някаква степен, ако колата се поддържа в изправност и се шофира относително спокойно и рекорди за ускорение или максимална скорост.

Наличието на застраховка определено не е първата антиинфлационна мярка, за която човек се сеща, но да е сключена медицинска и най-вече имуществена застраховка може да се окаже решаващ за здравето на семейните финанси фактор в определени ситуации. Наводнения от съседи, проблеми с електроинсталации, пожар, кражба, инцидент с колата – в инфлационна среда справянето с всеки един от тези проблеми може да се окаже изключително скъпо, а при липса на спестявания вариантите за осигуряване на необходимите средства не са много и със сигурност не са изгодни. Застраховката несъмнено е допълнителен разход, когато всяка стотинка се брои и обмисля, но вече съществуват и бюджетни варианти с нелоши лимити за обезщетения, които покриват включително и отговорност към трети лица (т.е. ако човек наводни съседите си, например, застраховката покрива щетите в техния апартамент).

И, разбира се, не на последно място са спестяванията – ако инфлацията намалява покупателната им способност, то има ли смисъл да се държат в банка? Еднозначен отговор на този въпрос е трудно да се даде, тъй като е от значение какво иска да постигне с тези пари конкретният човек и какъв риск е готов да поеме насреща. В банката парите обичайно получават лихва, но тя в най-добрия случай неутрализира инфлацията. В настоящата ситуация лихвите по депозитите са няколко обиколки зад инфлационните стойности и в този смисъл парите в банка наситина губят от стойността си всеки месец. Инвестиционните специалисти препоръчват инвестиции в акции по време на инфлация, тъй като и техните цени вървят нагоре, т.е. по този начин може не само да се съхрани стойност, но и да се изкарат допълнителни средства. Рискът тук – както и при всяка инвестиция, впрочем – е, че всички пари могат да бъдат изгубени при негативно развитие на пазара или при фалит на компаниите, чиито акции се притежават. Инвестирането във фондове е начин рисковете да се намалят – обичайно те се управляват професионално и поддържат добре диверсифицирано портфолио, което в средносрочен план осигурява прилична доходност. А ако портфейлът е така структуриран, че включва активи от отрасли, относително устойчиви на сътресения като здравеопазване и медицина, инфраструктура и зелена енергия, то тогава е възможно и да се спечели. Въпросът отново, обаче, е какви са личния риск апетит и толерантността към промени в цените. Ясно е, че е ситуациата е динамична, но ако всяка промяна надолу предизвиква прединфарктно състояние и пориви да се продава, то тогава може би наситина депозит в банка е нелоша възможност, въпреки загубата на покупателна стойност.

Да се купи имот може да изглежда като добра антиинфлационна мярка, но подобен актив е с доста ниска ликвидност. На практика това означава, че при спешна нужда от тези пари в брой, те могат да се окажат недостъпни – просто продажбата на имот отнема доста време. Доколко цената, която ще се плати за имота е реална, също е от значение. Имотните балони не изчезнаха след кризата от 2008 г., дори и в момента според специалисти цените на имотите в София се доближават до класически такъв. Особеност на пазарите е, че рано или късно се регулират сами до справедливи нива на цените, а колкото по-голям е бил балонът, толкова по-голямо е сътресението. Казано по друг начин – да се купи надценен имот в момента може да се окаже по-лошо решение от това парите да се държат като депозит.