КАК ДА „ПОБЕДИМ“ ИНФЛАЦИЯТА? - 3

08 ДЕКЕМВРИ 2022

Когато ветераните говорят за инфлация

Уорън Бъфет е американски инвеститор, популярен, освен с огромното си лично състояние (през 2008 г. е бил най-богатият човек на Земята), но също и с изключителните си инвестиционни решения. Особеният му талант е да открива и инвестира в такива акции, които фундаменталният анализ подценява и които след известно време се оказват доста по-скъпи. Икономическите му възгледи са доста любопитни, до известна степен консервативни, но резултатът от тях определено е впечатляващ. И понеже настоящата инфлация не е локално явление, засягащо само Европа или САЩ, г-н Бъфет дава някои практически съвети, които да направят финансовото навигиране тази ситуация по-успешно.

Понеже специалността му са инвестициите, насоката му по отношение на инвестиционните портфейли е да се търсят бизнеси с ниски капиталови нужди. На практика това означава реалният бизнес, стоящ зад съответните акции да няма нужда непрекъснато от още и още свежи пари, за да продължава да работи. Подкрепа за думите му идва от изненадващо място – големите технологични компании. Все повече анализатори констатират, че краят на евтините пари донесе доста проблеми на фирми като Фейсбук или Туитър. И двете компании обявиха значителни съкращения на персонала си, а цяла една държава – Ирландия – започна преосмисляне на зависимостта си от технологичните фирми, които, за да останат стабилни, имат нужда от все повече пари, които вече не са така лесно достъпни. Със сигурност компании от подобен мащаб няма лесно или бързо да фалират, но видимите им финансови затруднения (като съкращаването на хора, например) карат акциите им да поевтиняват, а в този смисъл инвестиране в тях не води до спасение от инфлацията и съхраняване на стойността на собствените пари.

Други, подходящи за инвестиране активи, според него, са акциите на бизнеси, които могат да повишат цените на крайните си продукти в ситуация на висока инфлация, за да я компенсират, а не просто за да покрият себестойността на продукцията. В реалността това са вече изградени бизнеси, основните инвестиции в които вече са направени и които сега само се изплащат посредством дейността. Такива компании също са монополистите, както и тясно специализираните фирми само с няколко конкурента. Всички те, с повишаването на цените, реално прехвърлят инфлационната тежест изцяло върху потребителите си, запазвайки собствените си маржове на печалба. Примери за такива бизнеси са телекомуникациите (там скъпите инвестиции са направени още в началото, за да заработи компанията въобще и промените в цените са по-скоро следване на пазарната конюктура и собственото желание за печалба, отколкото натиск на себестойността на услугата), доставчиците на комунални услуги (при тях себестойността е много по-съществен фактор, но практически монополната им позиция им позволява да формират такива цени, че да не са на загуба), компаниите, работещи в областта на медицината и здравеопазването, както и производителите на стоки от първа необходимост. При всички тези бизнеси, поради спецификите на браншовете, колкото и да растат цените, потребителите ще продължават да купуват стоките и услугите им.

Доста неочаквано е следващото място, подходящо за инвестиране – според Уорън Бъфет това са собствената компетентност и професионални умения. Поддържайки знанията си актуални на практика човек запазва своята „покупателна способност“, т.е. умението да изкарва пари, на достатъчно високо ниво. Обичайно доходите следват същата динамика като цените, но при тях се наблюдава известно изоставане. Именно затова хората с ниски доходи, които се харчат изцяло в стабилна икономическа ситуация са първите пострадали при инфлация – просто сметката вече не излиза, а няма буфер, който да се ползва, докато се променят приходите. В този смисъл по-висока компетентност предполага по-добро заплащане, независимо има или няма инфлация. А ако пък се плати в момента за някакъв вид курс, професионално обучение или образователна степен, то резултатите ще се получат за сметка на по-нискоинфлационни пари в сравнение със стартирането на подобно начинание след време в ситуация с още по-обезценени пари. Общият принцип е, че колкото по-ценен е един служител (т.е. колкото повече знае и може), толкова по-бързо се коригира заплащането му при промени в потребителските цени.

На битово ниво съветът на г-н Бъфет е ограничаване на желанието за покупка на ненужни неща. Концепцията му е проста – ако човек не потребява излишни стоки и услуги и не си е създал навика да ги търси и купува, то тогава е относително добре защитен от икономическите превратности. Самият той прилага този принцип в живота си. През 70-те години – вече милионер – той става известен с факта, че живее единствено от заплатата си от 50 000 долара годишно в собствената си компания и от доходността на личните му инвестиции.

Любопитно е отношението му към златото като антиинфлационен актив. Според него унция злато след определено време продължава да бъде точно унция злато и нищо повече и от негова гледна точка значително по-смислени за влагане на пари са доходоносни активи като акции (изплащат дивиденти), имоти (подлежат на отдаване под наем) или земеделска земя (може да се ползва за производство на храна), т.е. неща, които могат да донесат реални приходи на притежателите си.

Дали заради факта, че принадлежи към по-старо поколение или поради инвестиционните му възгледи, но отношението му към криптовалутите е силно негатнивно. Според него става въпрос за заблуда и за актив, който няма реална стойност. Дали наистина е така или в момента сме свидетели на пукане на кпиртобалона, подобно на дотком кризата от края на 90-те, което, обаче, ще доведе до оздравяване и поставяне на цялата индустрия на по-стабилни основи само времето ще покаже. Във всички случаи след поредния фалит – този път на крипто кредитора BlockFi в последната седмица на ноември – в момента определено не е време да се инвестира в криптовалути в търсене на спасение от инфлацията.

В заключение каквото и да казват специалистите, в условия на инфлация възможностите са общо три -  по-малко потребление, по-евтини заместители или изкарване на допълнителни пари, като междувременно човек наблюдава какво се случва със спестяванията му (или инвестициите, ако има такива). И както при всяко финансово сътресение, дългосрочното успешно справяне е в пряка връзка със здравите основи, на които стъпват личните финанси и финансовата грамотност като цяло. Затова придържането към здравия разум често се оказва най-успешната стратегия – разумно потребление, избягване на задлъжняването при неизгодни условия, наличие на пари настрана за спешни случаи и поддържане на собствените умения за изкарване на пари на ниво. Казано по друг начин – да се намери верния път в ситуация на несигурност означава човек да се фокусира върху нещата, които е в състояние да контролира. 

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.