КАКВО СА ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ? - 1

21 ДЕКЕМВРИ 2022

Когато основна тема не само в медиите, но и в личните разговори са инфлацията и растящите цени, сякаш възможностите за инвестиране остават на заден план – все пак по-важно е да се платят увеличаващите се сметки и да се осигури прехраната вкъщи. В същото време, обаче, именно спестяванията на домакинствата са нещото, което устойчиво расте в последните години. Според данните на БНБ към средата на годината спестените средства на фирмите и домакинствата надхвърлят 108 млрд. лв., като увеличението им спрямо предходната година е с над 10% (на практика депозитите на физическите лица растат с 7%, а тези на фирмите – с 18%). Несъмнено част от тези заделени средства са се превърнали в потребление в последните месеци, но въпреки това пред всички останали стои същественият въпрос банков депозит ли е най-уместното място за съхранението им. Търсещите сигурност биха били категорични, че да – единствено банките предлагат гаранция за парите, въпреки че инфлацията ги „стопява“ с всеки изминал месец. Любителите на риска пък биха възразили, че загубата на стойност на вече събрани пари е глупост и трябва да се намери някакъв начин те не просто да запазят покупателната си способност, но и да носят доход на собствениците си. Именно такава възможност – за управляема инвестиция с потенциал за възвръщаемост – са взаимните фондове. Затова – какво представляват, кога инвестирането в тях има смисъл и как въобще се избира взаимен фонд?

Какво са взаимните фондове и как работят

Въпреки че изглеждат като модерни финансови инструменти, взаимните фондове всъщност са доста стари. Появата им е свързана с първата мирновременна банкова криза – тази от края на 18 в. във Великобритания, позната повече като Британската кредитна криза от 1772 г. Предизвикана е от непрекъснатото търсене на капитали за новите английски колонии и последвалия бум на кредитирането. Реални регулации на дейността на банките по онова време практически не е имало и във финансовата суматоха се появили доста спекулации и съмнителни инвестиционни активи. Резултатът – Александър Фордайс, доста по-амбициозен от общоприетото банкер, спекулирайки със средства на клиентите си и купувайки акции на Източноиндийската компания, губи над 300 000 паунда и успява да се скрие във Франция. Новината се разпространява (тогава е отнело около две седмици да се разчуее в Шотландия и Холандия) и предизвиква банкова паника – уплашени, хората теглят спестяванията си, включително и от други банки. Така, поради проблеми с ликвидността, в рамките на следващите няколко седмици фалират осем лондонски и 20 европейски банки. Реалното последствие от всичко това е края на кредитния бум, но междувременно един предприемчив холандец – Адриан ван Кетуич – се замисля как може да се направи така, че хем хората да могат да инвестират парите си, хем вложенията им да бъдат защитени по някакъв начин. В края на 18 в. идеята за социална държава е била доста далечна, затова г-н ван Кетуич се фокусира върху неща под негов контрол, а именно – диверсификацията на инвестиционния портфейл. Счита се, че ако парите са разпределени между различни, несвързани по между си активи, тогава дори и някои цени да тръгнат надолу, това не би повлияло в чак такава степен на доходността на цялата инвестиция. Така се появява първата версия на днешните взаимни фондове – тръстът Eendragt Maakt Magt („Единството създава сила“), чиято цел е инвеститори с неголеми суми да имат възможност да диверсифицират вложенията си.

Днешните взаимни фондове не се различават особено от начинанието на Адриан ван Кетуич: те представляват дружества, които събират средства от много инвеститори и със събраните пари купуват различни активи – акции, облигации и други финансови инструменти, които съставляват т.нар. инвестиционен портфейл. Инвестициите се управляват от професионални портфолио мениджъри, а самите дружества също са регулирани (в България надзорният им орган е Комисията за финансов надзор). Ако човек реши да инвестира във взаимен фонд, то той реално с парите си купува дялове от фонда, т.е. става съсобственик на фонда, като притежаваната част е пропорционална на вложените средства. Юридически фондът е собственост на вложителите без самият той да е юридическо лице, а управлението му се осъществява от т.нар. Управляващо дружество. Доходност при инвестирането във взаимни фондове може да се получи по два начина – от дивиденти от притежаваните финансови инструменти или от увеличаването на цените на самите активи. На практика това означава, че ако човек е инвестирал във взаимен фонд, който притежава само акции, то тогава той може да спечели от дивидентите, изплащани за всяка акция или ако цената на самите акции се увеличи. Същото е валидно и за всякакви други финансови инструменти. Разбира се, напълно е възможно дивиденти да не се получат, както и цената на активите в портфейла да тръгне надолу – тогава инвестираната сума може частично или изцяло да бъде загубена.

В зависимост от това какви видове активи има в инвестиционния портфейл, взаимните фондове се делят на няколко вида – фондове на паричен пазар (инвестициите им са краткосрочни и висококачествени -прехвърляеми дългови ценни книжа, депозити и парични инструменти), фондове в облигации (както самото име показва – в портфейла има облигации), консервативни фондове (инвестират както в облигации и парични инструменти, така и в акции, но акциите не трябва да надвишават 20% от целия портфейл), смесени фондове (акциите са между 20% и 50% от портфейла) и фондове в акции (акциите са над 50%). Друга класификация дели взаимните фондове на активно управлявани (такива, при които портфолио мениджърите оперират с притежаваните активи, за да постигнат по-добра доходност, предвид пазарната ситуация) и пасивни (такива, които следват пасивно представянето на даден борсов индекс, например). Според географската си насоченост фондовете са глобални и регионални. Възможно е и делене според вида индустрия, в която фондът инвестира – биотехнологии, здравеопазване и т.н.

Към края на 2020 г. инвестициите във взаимни фондове в световен мащаб са над 63 трилиона долара, като страните с най-голям дял са САЩ, Австралия, Ирландия, Германия и Люксембург. Смята се, че над 20% от спестяванията на домакинствата по света са вложени именно във взаимни фондове. България също е част от тази статистика – към края на юни 2022 г. във взаимни фондове са инвестирани над 8,2 млрд. лв. У нас към настоящия момент са регистрирани 28 управляващи дружества, които ръководят 146 взаимни фонда. Те са обединени в Българската асоциация на управляващите дружества, като в сайта на Асоциацията може да се намери подробна информация за финансовите резултати на всички фондове.