КАКВО СА ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ? - 2

22 ДЕКЕМВРИ 2022

За и против инвестирането във взаимни фондове

Основната цел при създаването още на първите взаимни фондове е диверсификацията – разнообразяването на активите в портфейла по такъв начин, че да се намали риска от едновремено спадане на цените им. Обичайно добре диверсифицираният портфейл (т.е. такъв, който включва достатъчно различни и несвързани по между си активи) е относително устойчив на кризисни ситуации – когато едни цени тръгват надолу, други вървят нагоре и компенсират загубите. Ако човек инвестира сам, то за да оформи добре диверсифициран портфейл ще са му нужни доста средства. Именно осигуряването на достъп на малките инвеститори до диверсифицирани активи като инструмент за ограничаване на риска е най-голямото предимство на взаимните фондове, като става въпрос не само за различни финансови инструменти, но и за инвестиране в коренно различни браншове и индустрии.

Свързано с диверсификацията е и още едно предимство на взаимните фондове – възможността да се инвестира малка сума. Това е съществен плюс както за начинаещите инвеститори, които не биха искали да рискуват голяма част от спестяванията си, така и за хора, които разполагат с по-малки суми, но също биха искали да ги предпазят от инфлацията. При инвестиране във взаимен фонд на практика се купуват дялове от фонда, а тяхната цена варира от 0,50 ст. до няколко стотин лева, в зависимост от фокуса и резултатите на съотвентия фонд. Нетната стойност на един дял на фондовете, управлявани от българските Управляващи дружества може да се намери на страницата на БАУД.

Възможността да се „излезе“ от инвестицията също е плюс за взаимните фондове от гледна точка на по-малките инвеститори. В определени ситуации хората имат нужда от ликвидност, т.е. инвестицията да се превърне в свежи пари, а ако става въпрос за притежаване на акции, облигации или други финансови инструменти, това би означавало да се намери купувач за всички тях. Ако човек има достъп до големите борси по света, това не би било проблем, но колкото по-малка е борсата, на която се търгуват определени инструменти (като Българска фондова борса, например), толкова по-трудно би се намерил купувач при определени обстоятелства. Особеност на взаимните фондове е, че те могат да изкупят притежаваните дялове по всяко време. По този начин човек, който има желание да се освободи от инвестицията, може да го направи във всеки един момент.

Препоръката на повечето експерти при дългосрочно инвестиране е да не се правят резки промени в портфолиото при всяко движение на пазара нагоре или надолу. Тази препоръка е съвсем валидна (и щадяща нервите), когато целта на инвестицията е след определено време (обичайно години, и то не малко) човек да разполага с определена сума за нещо конкретно. Когато, обаче, целта е осигуряване на текуща доходност или компенсиране на негативните ефекти на инфлацията, тогава вероятно инвестиционният портфейл ще има нужда от по-сериозно наблюдение и работа с него. В същото време почти никой от по-малките инвеститори не се занимава професионално с това – обичайно това са хора с други професии, които просто са спестили определени средства. Именно в такива динамични пазарни ситуации взаимните фондове се оказва, че имат съществено предимство и то е професионалното управление. Въпреки че самият фонд е собственост на вложителите си, в Управляващото дружество работят профолио мениджъри с доказана експертиза и опит в инвестирането и управлението на инвестиции, които освен това са лицензирани за инвестиционни консултанти от Комисията по финансов надзор. Достъпът до информация, на база на която се вземат решения също не е за пренебрегване -  не става въпрос за някакви вътрешни данни, а по-скоро за умение да се ползват аналитични инструменти и да се разчита правилно това, което всички виждаме.

Част от взаимните фондове изплащат дивиденти и в този смисъл подобна инвестиция може да се превърне в източник на така модерните напоследък пасивни доходи. Специфична особеност на взаимните фондове е, че доходността, постигната чрез инвестиции в тях, не се облага с данъци.

Смята се, също така, че поради задължението взаимните фондове да публикуват данни за финансовите си резултати, дейността им е значително по-сигурна, а вероятността от измами – по-малка. Публикуването на стойността на дяловете се прави ежедневно. Тя е ориентир за състоянието на фонда, тъй като се изчислява като нетните активи се разделят на броя издадени дялове , т.е. от всичко, което фондът притежава се вадят задълженията му – обичайно различни видове такси – и полученото се дели на броя издадени дялове. Така стойността на един дял (и най-вече промяната на тази стойност от период в период) може да се ползва за индикатор за качеството на инвестиционното портфолио. Независимо от това инвеститорите обичайно получават и месечни бюлетини с подробна информация за портфолиото, тенденциите и очакваното развитие в бъдеще. Също така финансовите резултати, публикувани от взаимните фондове имат сходна структура и съдържание и това прави сравняването им доста лесно.

Разбира се, взаимните фондове имат и някои недостатъци. На първо място са разходите, свързани с тях. Обичайните такси са свързани с покупката на дялове (тогава се начисляват т.нар. емисионни разходи) и при продажбата им обратно на фонда, когато човек реши да приключи с инвестицията. Освен тях, обаче, съществуват и т.нар. годишни разходи за управление, които варират значително от фонд до фонд и които се начисляват върху цялата инвестирана сума. При по-дълъг срок на инвестицията те са в състояние да променят осезаемо нивата на доходността. Наличието на такси в случая не е проява на нездрава алчност – професионалното управление на инвестиционното портфолио струва пари – от заплати на експертите през офиси до специализирани софтуери и всъщност същественият въпрос по-скоро е доходността след таксите достатъчно удовлетворяваща ли е. В проспектите си всеки вазимен фонд обявява всички видове такси, които се дължат и преди да се направи инвестиция е силно препоръчително човек да се запознае с тях и да направи изчисления как точно ще се отразят на неговата конкретна инвестиция.

Липсата на прозрачност за детайлната структура на инвестиционното порнфолио също се счита за недостатък при взаимните фондове. В случая става въпрос по-скоро за търговска тайна – никой не би искал на следващия ден конкурентите му да предложат на пазара абсолютно същия продукт (в случая – абсолютно същия набор от активи, в които е инвестирано) и затова информацията се поднася с известно ниво на обобщение. Въпреки това, инвеститорите, които имат желание за по-голям контрол и яснота къде точно отиват парите им, не биха могли да разберат това с точност. Също така при работа с професионални мениджъри е възможно да се появи съмнението дали във всички случаи те вземат решения в полза на фонда и не пресредват понякога твърде настойчиво собствените си бонуси.