КАКВО СЛЕДВА ЗА ОФИСИТЕ СЛЕД ПАНДЕМИЯТА?- 2

15 СЕПТЕМВРИ 2022

Офисите – новото нормално

Ако въпросът е Приключва ли времето на офисите, то категоричният отговор е Не. Офисите ще продължат да съществуват, но ще променят осезаемо – и вече го правят – вида и смисъла си. От място, където хората отиват, сядат, работят и си тръгват те все повече се превръщат в места за социални контакти, хибридни срещи (тези, коиото в момента са у дома, все пак някак трябва да се включат), съвместна работа и креативност и то във вид, напомнящ нечия къща. Неслучайно в последните няколко месеца вече се говори за resimercial офиси – комбинация от residential и comercial; от домашно и търговски ориентирано място.  

На първо място, разбира се, е оценката възможна ли е въобще комбинацията от работа от вкъщи и от офиса. Влияещите фактори са няколко – корпоративната култура (съществуват фирми, част от чиято идентичност е работата на място), вида работа (ясно е, че деловодителите, например, не могат да работят от вкъщи), необходимата техника за нормалното изпълнение на задълженията (много IT компании по време на пандемията изпратиха по къщите на служителите си монитори, клавиатури и удобни столове, но това не е възможно за всички бизнеси), има ли директна работа с клиенти, изисква ли работата някакви специфични нива на сигурност, които не могат да бъдат осигурени от вкъщи, необходимо ли е наемането на нови хора и т.н. Ако работата от вкъщи се окаже възможна (а това се случи в много бизнеси, които преди това смятаха идеята за home office за абсурдна), тогава следващият въпрос е какво да правим с офиса.

Бърз и лесен отговор не съществува. Със сигурност офисът трябва да се промени, но в случая не става въпрос за няколко пуфа и джага в коридора, а по-скоро за преоценка на пространството от холистична гледна точка. На практика това означава да се установи за какво точно, от кого и по какъв начин ще се ползва офиса и да се създадат адекватни пространства за това.  Ако ще се ползва само за срещи, как ще бъде обезпечено включването на работещите дистанционнно; ако ще е за контакти, комуникация и интеграция, как ще изглеждат зоните за общуване; ако ще е за развиване на компетентността (т.е. за различни обучения, тренинги и менторски програми), къде точно ще се случва всичко това. Парадоксално, но офисът сам по себе си не е привлекателен по никакъв начин за хората след пандемията. Това, което ги връща обратно, са другите хора – възможността отново да се видят лице в лице, да общуват на живо и да работят заедно. Това важи в още по-голяма степен за най-младите – за представителите на поколението Z, които с напредване на времето ще заемат все по-голям процент от активно работещите. Една от основните им поколенчески характеристики е огромното значение на близостта с други хора, усещането за съпричастност и нуждата от менторство на работното място. В този смисъл, ако притегателният център на офиса ще бъдат другите хора, то при пренареждането на пространството трябва да се вземе и това предвид – къде и как те ще могат да взаимодействат.

Изкушението тук да се залитне по домашния тип офисни пространства, познат от снимките в интернет – дивани, зеленина и кътове за тихи игри, където всички са заедно и са заети с творчески процеси е голямо. Отрезвяващо, обаче, е проучването на фирмата за мебели Steelcase от юли тази година за търсените и привлекателни от гледна точка на служителите офис пространства. Оказва се, че служителите имат нужда от повече конрол върху мястото, където работят, а фирмите – от повече гъвкавост на офисното пространство. Първото на практика означава, че хората искат както да могат да общуват интензивно с други хора, така и да могат да седнат на тихо и спокойно място и необезпокоявани да свършат работата си. Второто е свързано с необходимостта един и същ офис да се ползва за различни неща – за екипни срещи, за обучения, за творчески уъркшопи, за индивидуални срещи и т.н. За да отговорят на тези изисквания, Steelcase формулират четирите принципа на следпандемийния офис – Аз+Ние, Фиксирано/Променливо, Отворено+Затворено и Брандиране на дигитално и физическо преживяване. Аз+Ние означава офисът да бъде организиран така, че да позволява едновремено както индивидуална, така и екипна ефективна работа, както и лесен преход между тях. Фиксирано/Променливо е намаляване на фокуса върху фиксираните архитектура и обзавеждане и поставяне на акцент върху възможността за адаптиране към моментните цели и функции на пространството. Казано по друг начин, това означава офисът да може лесно и бързо да се пренареди така, че да стане зала за срещи, кътове за индивидуална работа, пространство за обучение и т.н. Отворено+Затворено предполага наличие както на отворени пространства, предполагащи сътрудничество и съвместна работа, така и обособени лични пространства за моментите, в които служителите се нуждаят от повече контрол върху личните си граници. Брандиране на дигитално и физическо преживяване пък съвместното разглеждане на офис и технологи през призмата на фирмената идентичност, функционалността и целите.

Оказва се, че възможността за необезпокоявана самостоятелна работа е от изключително значение за младите хора. Причината – склонността на човек да работи от вкъщи е в правопропорционална връзка с комфорта, в който живее. За хора над 35 годишна възраст, живеещи самостоятелно или със собственото си семейство (т.е. съпруг/а и дете/деца) е много по-лесно да обособят домашен офис, отколкото за младежи, живеещи в къщата на родителите си или със съквартиранти. До известна степен това обяснява и защо в България предлагането на споделени офиси превишава търсенето им – просто концепцията за споделен офис все още е Всички на едно място. А промяната не е в липсата или наличието на стени, а в преориентирането от локация (ходя, работя, тръгвам си) към съвместна работа (офисът ми е основно място за взаимодействия с възможност за индивидуална работа).

Продължение на тази тенденция на поставяне на служителите и тяхната работа на фокус е и промяната на отношението към местоположението на офиса. Престижните адреси в центровете на градовете постепено стават старомодна отживелица. Новият тренд е да се търси достъпност (градски транспорт, място за паркиране, велоалеи и т.н.), възможност за наемане на жилища в близост, както и градска среда, ориентирана към хората – паркове, пешеходни зони, спортни площадки, детски градини и т.н. Само по този начин в пазар, доминиран от търсещите работа, могат да бъдат привлечени и задържани нужните специалисти.

В заключение – хората, които биха искали да останат да работят само от вкъщи са малко. Също толкова малко са и тези, които искат да се върнат изцяло в офиса. За всички останали у дома или в офиса ще бъде ежедневен избор, а ролята на ръководителите и собствениците на бизнеси занапред ще бъде да улеснят този избор, така че решението да бъде печелившо и за двете страни. А преосмислянето и промяната на офисите е първата стъпка в тази посока.