Пет начина да намалим разходите вкъщи  от времето на нашите баби - 1  

15 ЮНИ 2023

 

Инфлация, рецесия, охлаждане на имотния пазар – финансовите затруднения не са само усещане вече за много домакинства, а ежедневен избор как точно с наличните средства да продължи да се поддържа досегашния начин на живот. Да се запълнят липсите с кредит е възможно решение, но тогава от ключово значение е човек да се довери на отговорен кредитор и да намери най-изгодните условия на пазара, каквито предлага Cash Credit, например. Ако, обаче, още един заем не е вариант, основните съвети са ясни – търсене на допълнителни приходи  („Не става веднага“, биха казали повечето хора и биха били съвсем прави) и оптимизиране на разходите („Накъде повече?!“, биха попитали други и с основание). Въпреки това, точно като в стария виц за двамата, които обсъждали текущата ситуация и песимистът възкликнал „По-зле от това не може!“, а оптимистът го ободрил „А, може, може...“, в разходната част на бюджета на домакинствата има скрити резерви. В случая не става въпрос за отказ от потребление, а по-скоро за фокусиране върху оптималните избори. Финансовите затруднения са циклични – през определени периоди икономиките влизат в рецесия и след това се възстановяват напълно и в този смисъл справянето с парични затруднения не е ново за човечеството – само през последното столетие хората са преживели две световни войни, една пандемия (без да броим короната), една голяма икономическа депресия и неколкократни промени на политическия строй със съответните икономически кризи в допълнение. Обръщайки се назад към това, което са правили бабите ни в сходни ситуации, можем да намерим приложими и днес техники и трикове, които пестят пари от ежедневните ни дейности.

Използване на наличностите

Както по време на двете войни, така и по-късно – в периода преди 1989 г. у нас доста стоки бяха дефицитни – тях просто ги нямаше. Въпреки това хората продължаваха да си живеят, като се справяха с това, което имат в момента. Преведено на езика на настоящата ситуация това означава преди покупка на каквото и да било, човек да се замисли дали вече няма нещо друго, което може да се използва за същата цел. Очевидният пример са дрехите – не за всеки специален повод е нужно да се купува нещо ново – наличните тоалети могат да се ползват отново и отново, а различни комбинации между тях и освежаването им с аксесоари ще направят така, че да изглеждат по съвсем друг начин.

На нивото на ежедневните покупки за домакинствто това пък означава редовно да се преглеждат шкафовете с хранителни продукти, хладилника и фризера и застояващите, но годни за ползване продукти да се оползотворят своевременно. Храненето, особено по време и след пандемията, постепено се превърна в мода – хората говорят за храна, експериментират, търсят нови вкусове и рецепти. За съжаление, понякога именно този тренд се отразява доста зле на изтънелия бюджет – на пръв поглед невинни съставки в рецептите се оказват доста скъпи. Подходът „Веднъж го готвя, какво толкова“ не е особено продуктивен, защото от една страна след тази идва следващата рецепта с различни, но пак не особено изгодни съставки, а от друга – рядко екзотични подправки или специфични продукти се продават в разфасовките, които са ни нужни – обикновено купуваме доста повече и то залежава. На последно място идва и проблемът със съпътстващите спонтанни покупки – когато човек отскочи до магазина за петдесет грама горгонзола, рядко си тръгва само с това. Заради всичко това има смисъл при готвене да се ползват заместващи и налични вече вкъщи съставки. Ето само няколко примера: оцет вместо лимонов сок, прясно мляко с лъжица оцет вместо заквасена сметана, пилешки или телешки бульон вместо вино, кисело мляко вместо майонеза, банан вместо яйце, магданоз вместо кориандър, кашкавал вместо жълтите холандски и швейцарски сирена, цедено кисело мляко или извара вместо маскарпоне, сушени подправки вместо пресни такива, собственоръчно забъркани смески от сухи подправки вместо готови фиксове и дресинги.

По отношение на свободно време и забавления този подход също е приложим – филм вкъщи вместо кино, тичане в парка вместо абонамент за фитнес студио, готвене с приятели у дома вместо ресторант, библиотеката вместо купуване на нови книги биха могли да спестят немалка сума всеки месец.

Оползотворяване на отпадъците

Не става въпрос за търсене на съкровища в кошчето за отпадъци, а за замисляне дали това, което изхвълляме наистина е за боклука. На първо място това остатъците от храна – две порции от вчерашния обяд, нещо останало от закуската, стар хляб, костите след обезкостяването на пилето или рибата – след като прекарат известно време в хладилника, те обичайно отиват в кофата за смет, а всъщност могат да се превърнат в следващо хранене. Този подход често се ползва от големи ресторанти и хотели – те рядко изхвърлят годна за ядене храна, значително по-често я преработват. И ако човек се чуди какво точно да прави с твърдия вече хляб, остатъците от снощните спагети или някакви изостанали зеленчуци, то на помощ идват рецептите. Джейми Оливър, готвачът, известен с отговорното си отношение към храната, има цяла поредица от подобни рецепти.

Отпадъците от самото готвене също могат да влязат в употреба. От обелките, ненужните крайчета и дръжки на зеленчуци като моркови, целина, пащърнак, лук, чесън, подправки, чушки и т.н. може да се приготви домашен (и значително по-качествен от сухите кубчета) зеленчуков бульон. За целта е най-лесно подобни остатъци да се събират в плик във фризера и когато количеството е достатъчно, просто да се сварят и прецедят. Същото важи и за остатъците от обезкостяването на всякакво месо – те лесно се превръщат в пилешки, телешки или рибен бульон.

Любопитен факт по отношение на някои зеленчуци е, че те могат да бъдат отгледани отново от остатъци. Примери за това са целината (при поставяне на кочана във вода покълват нови стръкове), салатите (напоследък някои се продават с корени и те служат точно за това – при засаждането им след известно време пораства нова салата), джинджифила (след директното засаждане на малко парче в саксия с пъпчиците нагоре, той покълва и образува нови корени, годни за ползване само след няколко седмици) и лука.

Пърженето в застояла мазнина е детска травма на едно цяло поколение, посещавало училищни столове пред 80-те. Въпреки това, обаче, в домашни условия и при внимателен подход някои мазнини подлежат на повторна употреба. Един от типичните примери е това, което остава след запържването на бекон – обичайно в тигана остава качествена и ароматна мазнина, която само трябва да се прецеди и да се съхранява в хладилник до следваща употреба.

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.

Благодарим ти, че се свърза с нас! С какво можем да сме полезни?