Полезно

Как да се справим със синдрома на дълговият стрес

СИНДРОМ НА ДЪЛГОВИЯ СТРЕС – КАК ДА СЕ СПРАВИМ

Синдромът на дълговия стрес - състоянието, при което, в следствие на продължителен стрес, предизвикан от задлъжнялост, се появяват различни симптоми и тялото става по-податливо към определени заболявания, включително хронични и автоимунни такива – се оказва все по-често срещан напоследък. Според проучванията от него страдат между една четвърт и половината от свръхзадлъжнелите хора по света, а това – особено насред финансовата нестабилност, предизвикана от пандемията – всъщност прави доста хора. Механизмите на възникване и симптомите, по които да се разпознае са ясни, но те не дават отговор на съществения въпрос какво да прави човек, след като е установил, че страда от синдром на дълговия стрес. Затова – какво помага за облекчаване на симптомите и за дългосрочно справяне с тази специфична реакция на тялото и психиката?

Приемане на срама и вината

Един от най-често срещаните симптоми на синдрома на дълговия стрес е отричането на проблема – твърдото убеждение, че ситуацията е под контрол и че някакси ще се намери изход. Обяснението е, че приемането на задлъжняването като проблем означава изправяне пред усещане за провал, а оттам – и чувството на срам и вина, а никой не обича да се чувства по този начин. Парадоксално, но се оказва, че приемането на срама и вината са първата стъпка към справянето със стреса от дълговете. На практика това означава признаване, че проблем със задлъжняването има, той е доста сериозен и е следствие от собствените избори и решения до момента. Да се приеме вината също означава да спрат да бъдат обвинявани другите – кредиторите, предложили заем, работодателят, неплащащ достатъчно за труда или неблагодарното вечно харчещо семейство. Да се изправи човек пред собствения си срам от това, че се е докарал до това положение пък означава да се остави да се чувства зле и да потърси причините за това чувство. А те най-често са т.нар. автоматизирани вярвания и нагласи по отношение на парите – твърди убеждения, за които, обаче, нямаме никакви доказателства, че са валидни, но въпреки това се съобразяваме напълно с тях. Типичен пример за автоматизирано вярване е Пари се изкарват трудно – всъщност, ако човек има професия, в която е наистина добър и тя му носи удоволствие, тогава пари се изкарват доста лесно – всички търсят добри специалисти. По отношение на дълговете подобни автоматични, но неверни твърдения могат да бъдат Само мързеливците не изкарват достатъчно и им се налага да вземат заеми, Глупаците вземат пари с такава лихва, Неспособните не могат да си управляват парите и т.н. Намирането на нагласите, които карат човек да се чувства зле всъщност го освобождава от влиянието им – просто трябва да се зададе въпросът Това вярно ли е? и да се потърсят доказателства за обратното. Ако срамът идва от  Чувствам се зле, защото смятам, че неплащането на заемите е равно на житейски провал, то тогава статистиката, че в различни моменти от живота си почти всички хора имат финансови проблеми, а милионерите са фалирали средно по три пъти, преди да забогатеят ще промени нагласата към Не съм се провалил, просто преживявам тежък период, в който трябва да положа допълнителни усилия, за да се измъкна. А това вече е коренно различна ситуация от мъгляви срам и вина, от които се бяга със затворени очи.

Поставяне на правилната цел

Една ситуация е проблем, само ако не отговаря на желанията. Да се признае, че затъването в дългове е беда има смисъл, само ако се уточни какво е желаното състояние на собствените финанси. Без такава цел всичко друго би било окопаване в позицията на жертва. Именно целта осмисля и усилията, които ще се положат след това. Обичано за алтернатива на свръхзадлъжняването се приема чистото ЦКР – никакви заеми от никакви институции. Тази цел, обаче, е доста крайна – звучи като Или съм алкохолик, или изобщо не пия. Всъщност между тези две крайности съществуват доста други напълно приемливи варианти. В случая с дълговете това е умерено количество заеми, които се обслужват редовно. Поставянето на правилна цел е доста важна и за поддържането на мотивация и дисциплина – ако човек има десет заема, всичките в просрочие, ще му отнеме години да се освободи напълно от дълговете, а това е твърде много време на лишения, за да му стигне ентусиазмът. Затова реалистичните цели вършат по-добра работа – в днешно време живот без заеми е по-скоро рядко срещан, затова вноски, ненатоварващи прекомерно семейния бюджет и редовно погасяване е нещо, което може да бъде постигнато много по-бързо, а оттам – и оздравителният ефект да настъпи по-скоро. Дълговете сами по себе си не са болест – също като при отровите и лекарствата разликата е в дозата.

Търсене на помощ

Искането на помощ е едно от най-трудните действия хората – не случайно психотерапевтите твърдят, че да се потърси специализирна помощ е половината от успеха на терапията. Причината е, че самата ситуация на помагане предполага единият да е по-слаб и по-несправящ се, а другият да е по-умел и компетентен. Инстинктивно хората се стремят към равнопоставеност с другите и попадането им в по-слабата позиция не е никак приятно, затова и избягват доколкото могат търсенето на помощ. Да се потърси помощ при свърхзадлъжнялост означава да се признаят определени липси – липса на реалистична оценка на собствените финансови възможности, липса на финансова дисциплина, липса на умения за бюджетиране и управление на парите, липса на контрол върху импулсивните покупки и компусливното харчене и т.н. – и след това да се потърси човек, който да помогне за запълването им. Не става въпрос непременно за професионални финансови съветници или консултати (всъщност и те биха свършили добра работа, но обикновено са платени, а харченето на още пари, когато и без това не стигат, не изглежда особено разумно), а по-скоро за търсене на подкрепа от семейството и приятелите. Неща, за които близките могат да съдействат са изготвяне на бюджет, съхраняване на дебитните карти и даване само на определена сума на дневна или седмична база, помощ при предоговаряне на погасителните планове с кредиторите, отваряне на писма за просрочие, търсене на възможности за обединение на кредитите с по-ниска вноска и лихва и т.н.

Искането на помощ облекчава дълговия стрес по доста прост начин - когато близките знаят за проблема, човек вече няма нужда да се напряга, за да изглежда всичко наред и просто може се отпусне, макар и доста посърнал и не в най-добрата си финансова форма.

Отбелязване на успехите

Също както стресът е следствие по-скоро на чувство за опасност, така и мотивацията често е следствие от чувство за справяне или успех. Този ефект е доста видим в спорта – колкото по-добре играе някой, толкова по-добре играе. В процеса по измъкване от прекомерните дългове също са нужни редовни мотивационни „инжекции“, а това чувство може да дойде от постигнати по-малки междинни цели. Намаляване на просрочието по заем Х от шест на три месеца или Спазване на всички уговорки за плащане тази седмица са приемри за такива малки успехи, които е добре да бъдат отбелязвани. Ако пък човек се хвали с малките си победи пред близките и приятелите, това още повече помага за дестигматизирането на дълговете, за преодоляване на чувството на изолация, а оттам – и за облекчаване на вътрешните напрежение и тревожност. Когато собствените финанси влязат напълно в релси, тогава също е добре поне веднъж годишно човек да се награждава за поддържането на редовни плащания по заемите и добра финансова дисциплина.


Новини
Още
Cash Credit
Сума

Време

Вземи сега!
Покажи Скрии

За да подобрим нашите услуги, използваме бисквитки, без лични данни. Виж още.

Приемам