Процесът по приемане на еврото в останалите страни от Еврозоната

6 ЯНУАРИ 2023

Приемането на еврото като новата валута на България вълнува силно обществото ни. От 1. януари 2024 г. би трябвало вече да плащаме със същите банкноти и монети, с които това се прави в Германия, Испания, Естония, Литва и всички останали членки на Еврозоната.

Но тази голяма промяна поражда и много въпроси.

Питаме се как ще се осъществи процесът. Ще се повишат ли цените? Какво изобщо можем да очакваме?

Затова в “Кеш кредит” решихме да погледнем назад към историята на приемането на еврото като разплащателно средство в държавите, които вече го използват. За 20-те години от емитирането на първите пари със знака € върху тях, те са в циркулация в точно 20 от общо 27 страни членки на Европейския съюз. Последната въвела ги е Хърватия - от 1. януари 2023 г.

Първите 11 държави, приели еврото

Идеята за единна европейска валута се ражда за първи път през 1929 г. Но тя трябва да изчака 70 години, за да се превърне в реалност. На 1. януари 1999 г. еврото започва да се употребява виртуално.

А на същата дата през 2002 г. са факт и първите банкноти и монети.

Държавите, в които те влизат в употреба, са Австрия, Белгия, Гърция, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания.

В процеса на подготовка по приемането на новата парична единица техните правителства са натоварени с различни задачи. Първата от тях е да се емитират новите разплащателни средства. Това е огромен труд, който отнема три години и половина.        

Паралелно с нея върви и друга отговорна дейност.

Провежда се информационна кампания, която да запознае гражданите с еврото. Дизайнът на парите се появява на всевъзможни предмети - от плакати през карти за игра до тениски. В последните седмици преди въвеждането им в обращение в страните се разпространяват и комплекти с набор от всички монети. Но е било забранено да се ползват за разплащания преди 1. януари 2002 г.

Тези първи членки на Еврозоната приемат метод, който ще видим и в България.

Двойното обозначаване на цените.

Сумата, която се дължи за стоки и услуги, се посочва и в досегашната валута, и в новата. Така се избягва спекулативното им завишаване от търговците.

Също така търговските обекти получават предварително банкноти и монети, за да бъдат подготвени за първия ден на разплащане с новата валута. От 1. януари за определен период те приемат плащания в досегашните пари, но връщат ресто само в евро. От същата дата от банкомат може да се теглят само новите банкноти. В цели седем страни абсолютно всички АТМ-и са заредени само с тях. А в останалите четири 90% от устройствата “дават” новите хартиени средства за разплащане. Вътре в банките те могат да се обменят срещу вече бившата национална валута.

Следващите четири

Между 2007 и 2009 г. още четири страни се присъединяват към Еврозоната. Това са Словения, Кипър, Малта и Словакия. Първи са словенците на 1. януари 2007 г., а последни сред тази група - Словакия, на 1. януари 2009 г. Кипър и Малта въвеждат общностната парична единица в първия ден на 2008 г.

В Словения също използват двойното обозначаване на цените, за да помогнат на населението да свикне с новата валута и за да предотвратят скокове в стойността им. Тази практика е задължителна в продължение на 16 месеца. В полунощ на 1. януари 2007 г. всички депозити в банките автоматично се променят в евро. В клоновете им пък досегашната валута може да се обмени с новата без заплащане на комисионна.

Следват Кипър и Малта.

Двете държави приемат валутата на ЕС само четири години, след като се присъединяват към Съюза. За да предотвратят повишаване на цените, те предприемат редица мерки. Над 7000 компании в първата страна се съгласяват да спазват Кодекс за справедливо ценообразуване (Fair Pricing Code), а правителството насърчава бизнеса да закръгли сумите за своите стоки и услуги надолу. В Малта пък са предвидени глоби за бизнесите, които не изпълняват задълженията си да не злоупотребяват с цените при промяната на валутата.

Ами Словакия?

В тази страна отделят 6.5 милиона евро за кампания, с която да информират гражданите си за новото разплащателно средство в страната. Като част от нея и централноевропейската държава се разпространяват комплекти с пълния набор от евроцентове, които ще се използват от населението ѝ.

Прибалтийските републики

Естония приема еврото в първия ден на 2013 г. Латвия я следва на 1. януари 2014 г. Година по-късно и Литва се присъединява към Еврозоната.          

Естонците също предварително пускат в циркулация комплекти от новите монети, за да могат гражданите да се запознаят с тях. Търговските банки получават парични знаци от Централната банка и пренасочват част от тях към търговците, за да са подготвени те за първите трансакции след приемането на еврото. От последните пък се очаква да връщат ресто само в новата валута. За целите на обмена ѝ банките работят с удължено работно време и допълнителен персонал. И в тази държава цените се обозначават двойно, а търговците подписват споразумение за честно ценообразуване. Провежда се и широкообхватна информационна кампания.          

А как протича промяната в Латвия?

Там също се провежда мащабна акция за плавен преход към новите пари. В нея участват представители на публичния и държавния сектор. Полагат се големи усилия за запазването на цените. Това дава резултат - сочи се, че само около 2% от цените са повишени, като това може да е обосновано и от влиянието на сезоните върху тях. И тук те се изписват в евро и лати, ресто се връща само в първата, а банките обменят без комисионна.

И в Литва процесът минава гладко.

В страната също прилага практиките за двойно обозначаване, обмен на валута без заплащане на допълнителни такси и търговците връщат ресто в евро банкноти и центове.

Хърватия

Държавата от югоизточна Европа за момента е последната, присъединила се към Еврозоната. Куната се заменя от 1. януари 2023 г.

Мерките, които хърватите са предприели, са ти вече познати.

Двойно обозначаване на цените. Сред населението се разпространяват комплекти с монетите, които ще влязат в обращение. Ресто се връща само в новите парични знаци. Обмен на досегашната и новата валута без комисионна.

Заключение

В тази статия не са изброени абсолютно всички процеси, които се случват в първите 20 държави, заменили собствената си валута с еврото. Но част от опита им показва няколко ясни тенденции на усилията за плавен преход.        

Всяка от тях взема мерки, с които да възпре търговците да се възползват от превалутирането, за да извършат скок на цените си. Един повтарящ се подход е двойното им обозначаване в евро и досегашната валута. Тъй като новите парични знаци се въвеждат при фиксиран обменен курс, всеки потребител може да сметне дали двете съвпадат. Това е подход, който ще се използва и от българското правителство в дните, предшестващи въвеждането на европейските пари, както и през 2024 г.    

Прави впечатление и акцентът върху информирането на гражданите. Държавите провеждат масирани кампании, за да обяснят всичко, което трябва да се знае за голямата промяна, която се предприема. Това отново е предвидено да се случи и в нашата родина според данните от Националния план за въвеждане на еврото в Република България.

И изглежда, че за да е успешен процесът, в него трябва да се включат всички. Държава, бизнес и граждани.

“Кеш кредит” е небанкова финансова институция, основана през 2011 г. Ние предлагаме кредити от 100 до 10 000 лв. и най-бързото одобрение за тях в България - до шест минути. В своята работа се ръководим от принципите на устойчивост, визионерство, доверие, прозрачност, отговорност, резултатност и ефективност.