РОЛЯТА НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА ПО ПЪТЯ КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ - 1

01 СЕПТЕМВРИ 2022

Боклуците по улиците, чистотата на въздуха, сметоизвозването и сметищата – стане ли въпрос за качество на живот, тези теми неминуемо се засягат, а при по-задълбочено вглеждане се оказва, че са пряко свързани както с физическото, така и с финансовото ни здраве. Всички еднократни опаковки, например – от пластмасовата кутия на сандвича през бутилката с минерална вода до опаковката на яйцата – не са безплатни. Цената им просто е включена в крайната цена на продкута и всички ние я плащаме всеки ден, а след това извхърляме парите си в кошчето. Въздухът, който дишаме директно влияе на здравето ни (и на разходите за здравеопазване), а един от най-големите замърсители в градовете се оказва горенето на отпадъци за битови цели (всички, живеещи в София се сблъскват с този проблем всяка зима). Скандалът от преди няколко години с горенето на вносни боклуци в местни ТЕЦ-ове сякаш заглъхна и дори проектът на Столична община за строеж на завод за горене на отпадъци (т.нар. инсинератор) почти в центъра набра скорост. Полетата около по-малките населени места бавно, но упорито се превръщат в сметища със съпътстващите миризми, заразяване на почвата и невъзможност да се живее в близост.

Проблемът, обаче, не е само български – ситуацията по отношение на количеството генерирани отпадъци в Европа е доста сходна – пикът е през 2016 г., когато в ЕС са произведени 2,5 млрд. тона боклуци. Разликата с България е в начините за справяне с тях. Рециклирането е само един от тях, а общият нов подход към производството, ползването и извеждането от употреба на вещи е т.нар. кръгова икономика. В последно време този термин се чува все по-често в различен контекст – от преход към кръгова икономика през съответствие с принципите й до бъдещето на традиционните бизнези през призмата на кръговата икономика. Затова – какво е кръгова икономика, защо е важна за устойчивото развитие, какви са ползите от прехода към нея и с какви трудности вероятно ще се сблъскаме?

Проблемът с отпадаците и други истории или какво е кръгова икономика?

Едната страна на проблема са боклуците. Ако човек се замисли кога за последно е изхвърлял кошчето с битови отпадъци вкъщи, най-вероятно ще се окаже, че това е било вчера или онзи ден. Това не е изненада – данните показват, че колкото по-просперираща е една държава, толкова повече боклук на глава от населението се произвежда. Обяснението е до голяма степен в покупателната способност – неща като нарязани и пакетирани салати, индивидуално опаковани резенчета сирене или разфасовки за един човек са немислими в по-бедните страни. Притежаването на нови неща пък се превърна в знак за просперитет на цяла прослойка – най-новия смартфон, последна мода дрехи, нова кола, докато старите – все още използваеми – заминават на боклука. Също така при повреда на някаква вещ се оказва много по-лесно и достъпно просто да се купи друга, вместо да се правят трудни и не винаги успешни опити за поправката й. И това се прилага за всичко – от дрехи през уреди до мебели. Затова и в ЕС средното количество отпадъци на глава от населението стига до невъобразимите 489 кг. (данните са от Евростат и още цифри могат да се намерят тук). Това са почти пет тона боклук годишно на човек, а населението на ЕС е почти 550 млн. души. Какво точно се случва с тези отпадъци е съществен въпрос, защото все повече държави извън съюза отказват да приемат за изгаряне европейски боклук, т.е. тук ще трябва някакси да се справяме с него. Добрата новина е, че по-голямата част се рециклира или компостира – средно 46% за ЕС, като първите места се държат от Германия с 68% и Австрия и Словения с почти 60% (данните са оттук). Лошата новина е, че разликите в начина, по който държавите третират отпадъците си са досга големи. Цяла Южна Европа – Малта, Кипър, Гърция, Хърватия, Румъния и, за съжаление, България – основно депонира отпадъците си в сметища (от 93% от боклуците в Малта до 62% в България), които ежегодно растат и заемат все повече потенциално обработваеми или поне ползваеми земи. Парадоксално е, че 3% от всички отпадъци в ЕС са опаковки – хартия, пластмаса, съкло, дърво и метал, които с минимални усилия могат да се ползват отново. 

Другата страна на проблема са суровините – тяхната наличност, цена и доставка. Към настоящия момент ЕС внася половината от несвързаните с енергетика и селско стопанство суровини, които консумира, като основният доставчик за голяма част от тях е Китай (разпределение по страни-доставчици може да се намери тук). Зависимостта пък от руските енергийни ресурси е в основата на растящите цени на петрола и газа в последно време и невижданата доскоро инфлация. Пандемията и съпътстващите я нарушени вериги на доставки постави цели индустрии на ръба на оцеляването, а оттам – цените на стоките за крайните потребители порастнаха до небето. Проблемът с чиповете, недостига на нови автомобили и цените на колите втора ръка са само един пример за тези последствия. Още един съществен момент е, че ресурсите, които ползваме, са в ограничено количество – в момента, с този темп на употреба, са ни нужни 1,81 планети като Земята, за да бъде бъдещето ни подсигурено. За съжаление, обаче, разполагаме само с една.

И понеже суровините и отпадъците са началния и крайния етап на едно и също нещо – начинът, по който произвеждаме и използваме вещите, именно там се крие и решението. И то се оказва съвсем логично и естествено – кръгова икономика.

Според официалната дефиниция кръгова икономика е такъв модел на производство и потребление, който включва повторна употреба, ремонт, обновяване и рециклиране на вещите и продуктите, така че материалите, от които са произведени, да се запазят. Според концепцията за кръгова икономика отпадъците сами по себе си също са ресурс, който подлежи на следваща употреба, а това, което реално се изхвърля, е сведено до минимум. Самото име идва от визуализирането на процеса по производство, ползване и прекратяване на употребата. В традиционния икономически модел този процес е линеен – започва с осигуряването на ресурси, преминава през производство и употреба и приключва с изхвърляне и предполага наличие на безкрайно много евтини ресурси и източници на енергия. При кръговата икономика – точно както името подсказва – процесът е кръг: проектиране, производство, употреба, поправка, повторна употреба, събиране, рециклиране и затваряне на кръга с ползване на ресурсите за ново производство. На практика това означава удължаване на жизнения цикъл на продуктите и на ресурсите, от които са произведени, по-малко консумация на енергия и реални стъпки в борбата срещу климатичните промени.