РОЛЯТА НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА ПО ПЪТЯ КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ - 2

02 СЕПТЕМВРИ 2022

Кръгова икономика на практика

На думи звучи добре – по-малко неща се изхвърлят, по-изгодно за крайните потребители и по-добре за климата и планетата. Как, обаче, би изглеждал животът на битово ниво в кръгова икономика?

Мястото, на което започва реалния преход към кръгова икономика е проектирането на продуктите. Усилията на институциите на европейско ниво и на социално отговорните производители са насочени в момента в две посоки – предотвратяване на генерирането на отпадъци и удължаване на живота на продуктите. Първото е свързано с оптимизиране на опаковките – по-тънки, по-лесни за събиране и рециклиране, от по-екологични материали или от рециклирани суровини и т.н. Тенденция в последно време в Западна Европа е на самата опаковка да пише каква част от нея е произведена от рециклирани материали, като числата варират от почти 100% при опаковките на битова химия до 50-60% при тези на хранителните стоки.

За изпълнението на втората задача – удължаване на живота на продуктите – вероятно ще са нужни съществени законодателни промени. Преди двадесетина години идеята за планираното остаряване на продуктите – т.е. проектирането им по такъв начин, че след определено време (най-често съвпадащо с дължината на гаранционния срок) те да се развалят и да станат негодни за употреба, звучеше като конспиративна теория. В последствие стана ясно, че това е политика на голяма част от компаниите-производители и целта е увеличаване на потреблението – когато вещта спре да работи, а ремонтът е твърде скъп, човек просто си купува ново нещо. Начините, по които това се случва са различни – от вграждане на по-некачествени материали в критични точки като слаби винтове или крехка пластмаса през позициониране на лесно развалящи се части на недостъпни за потребителя места (вградените батерии в мобилните телефони напоследък – смяната им е практически обезкуражаваща – лицензиран сервиз със съответните цени, поръчка на нова батерия, чакане и т.н.), до монтиране на чувствителни елементи на неподходящи за тях места (електронното управление на фурните, например, често е чувствително към топлина, разваля се първо и е трудно за поправка) или директо поставяне на чипове, които деактивират продукта при определени условия или след определено време. През 2018 г. Apple и Samsung бяха глобени с доста пари (съответно 10 млн. и 5 млн. евро само в Италия) за това, че новите ъпдейти на смартфоните забавят изкуствено по-старите модели и така принуждават потребителите да си купят следващото поколение телефони.

Усилията на европейските законодателни органи в момента са насочени именно към прекратяване на преждевременото излизане от употреба на практически годни стоки чрез няколко инициативи. Първата е политиката за планирано остаряване бъде поставена в черен списък на неетични търтовски практики. Други такива са удължаване на законовия гаранционен срок до очакваната продължителност на живот на продукта (в момента в ЕС, т.е. и в България той е не по-къс от две години, но според доклад на Европейския парламент 60% от европейците не знаят това), означаване върху етикетите дали продуктите подлежат на поправка и кой може да я направи, както и предоставяне на информация преди покупката колко дълго се очаква да бъде ползван продуктът преди да се развали. Още идеи в тази посока са осигуряване на подкрепа за независимите техници (т.е. признаване на гаранцията и след ремонт извън лицензираните сервизи), подновяване или удължаване на гаранцията след ремонт, предотавяне на информация как потребителите могат да направят сами ремонт у дома и т.н. Все още на ниво обсъждане е създаването на цифров продуктов паспорт, който да позволи проследяване на самите стоки, ремонтите и резервните им части, което пък би стимулирало повторната им употреба и купуването на стоки втора ръка с ясна история.

Именно повторната употреба е следващата стъпка в прехода към кръгова икономика. В случая не става въпрос само за препродаване на вече употребявани вещи или даването и вземането им под наем, вместо да се купуват, а и за повторна употреба на суровините, от които са произведени. За тази цел, обаче, суровините трябва да са в годен за употреба вид, а това става само ако бъдан „уловени“ и преработени. Съществена роля тук играе отношението на държавите (и съответното им законодателство) към сметосъбирането. Практиката на европейските държави до момента показва, че най-голямо количество преработваеми и повторно използваеми отпадъци се „улавят“, ако разделянето им става в домакинствата, а събирането им вече разделени – от вратата на всяка къща. Именно такава е системата в Германия – европейския шампион по рециклиране на боклуци. Всяко жилище или офис има три контейнера – за хартия, за пластмаса и метал и за битови отпадъци. В обществени контейнери се изхвърлят само стъкло и текстил, а пластмасови и стъклени бутилки за многократна употреба могат да се върнат в машини, разположени във всеки супермаркет, като при връщането им се получава обратно платения за тях депозит – 50 цента за пластмаса и между 7 и 10 цента за стъкло. Именно затрудненията при разделното събиране в България – необходимостта човек да си носи торбата с боклука, докато намери контейнер някъде из града – са в основата на ниския процент повторно използвани суровини.

Разбира се, не всичко може да се използва отново и все пак някакви боклуци се изхвърлят. Вместо просто да се изсипват на открити (и доста нехигиенични) сметища, крайните отпадъци могат да се използват за производство на енергия. Именно за това служат модерните инсинератор – заводи-инсталации за горене на отпадъци, енергията от които захранва най-често централни отоплителни системи или се ползва за промишлени нужди. Един от емблематичните примери е инсинераторът във Виена. През миналата година се навършиха 50 години от пускането му в експлоатация, а забележителното в него е, че фасадата му е дело на известният художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Самият Хундертвасер е известен екоактивист и се заема с проекта чак след като се убеждава, че инсталацията е снабдена с най-модерните сисеми от пречистващи филтри и по никакъв начин не замърсява околната среда. Днес инсинераторът осигурява ток за 50 хил. домакинства и отплинна енергия за над 60 хил. 

И понеже съществуват и опасни отпадъци, извеждането им от цикъла на кръговата икономика става на принципа „замърсителят плаща“. Това означава, че разходите за природосъобразно обезвреждане и депониране са калкулирани в цените на продуктите и се плащат от потребителите на замърсяващи стоки.