РОЛЯТА НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА ПО ПЪТЯ КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ - 3

03 СЕПТЕМВРИ 2022

Повече с по-малко – възможностите и предизвикателствата на кръговата икономика

Когато се заговори в детайли за преход към кръгова икономика, логичният първи въпрос винаги е „Това е много хубаво за околната среда, но колко ще струва на бизнесите и потребителите?“. Парадоксално, но именно кръговата икономика спестява пари – както на хората, купуващи продукти и услуги, така и на произвеждащите ги бизнеси.

Среднотостатистическото европейско домакинство (двама възрастни, едно дете, домашен любимец и тристайно жилище) може да спестява почти по 500 евро годишно, ако електрическите уреди, които ползва са енергийно ефективни (данните са оттук). Избирането пък на продукти с екодизайн – такива продукти, които са енергийно ефективни, с ограничено съдържание на токсични вещества и подлежат на повторна употреба и рециклиране - спестява над 300 евро годишно.

Прилагането на принципите на кръговата икономика предполага по-ефикасно ползване на ресурсите, т.е. ръстът на БВП не е свързан с пропорционален ръст на ползваните суровини и енергия. Именно тази тенденция за увеличаване на производителността на ползваните ресурси (очаква се да достигне ръст от 30% до 2030 г.) ще създаде над 2 млн. нови работни места в ЕС.

Според оценки на експертите благодарение на използването на вторични суровини разходът на енергия за произвоство на метал, стъкло и хартия се очаква да намалее с до 90%, а това – при днешните цени на енергоизточниците – предполага значително по-ниски цени на крайните продукти.

От съществено значение е и ефектът върху околната среда – по-малките необходими количества енергия, вода и материали водят до по-щадящ подход към климата, по-малко отпадъци и по-голямо биоразнообразие.

Също не е за пренебрегване и независимостта на ЕС от външни доставки на суровини – дори и при най-добри намерения от страна на продавачите, цените варират (напоследък – предимно нагоре), доставките могат да се проточат заради логистични проблеми, а наличностите (или липсата им) могат да доведат до значителни забавяния на производствените процеси. Повторното използване на вече налични тук суровини в голяма степен елиминира тези проблеми.

Разбира се, както при всяка съществена промяна, не всичко е розово. Предизвикателствата, с които терпъва трябва да се справим са в няколко посоки. На първо място са финансите – всяка радикална промяна на икономическия модел предполага високи разходи за самия преход. На практика това означава, че от някъде трябва да се намерят средства за изследователска и развойна дейност, за инвестиции в нови бизнеси и продукти, за насърчаване на прилагането на принципите на кръговата икономика и т.н.

На този етап от развитие и внедряване на кръгова икономика все още липсват и неща като адекватни системи за ценообразуване, които да включват пълния размер на екологичните разходи. Рециклирането и повторната употреба на ресурси също в момента е оставено на добрата на воля на производителите и няма истински стимули за внедряване на подходящи вериги за преработка и повторна доставка и употреба.

Липсата на умения и компетентност у работещите, особено в малките и средни фирми пък е очертава да е сериозното предизвикателство по отношение на човешките ресурси.

И на последно място – при многократно рециклиране някои материали стават негодни за употреба. Такива са металите и стъклото, поради натрупването на примеси при процеса на рециклиране, както и разграждането на влакната целулоза в хартията, ако тя многократно рециклирана.

За да се справи с тези предизвикателства, Европейската комисия още през 2015 г. пое ангажимента да се направят конкретни неща като приемане на ново законодателство за отпадъците, повторното използване и дизайна на продуктите, интегриране на управлението на отпадъците в стандартите за промишлени дейности, разработване на стандарти за рециклиране, приемането и следенето на индикатори за оценка на екологичните показатели на сградите и много други. Европейският парламент пък от 2014 г. работи за постепено включване на задължителни изисквания за ефективност на ресурсите, за насърчаване на развитието на пазара на вторични суровини и продукти втора употреба, за промяна на образователните програми по такъв начин, че да включват развиването на необходимите за прехода към кръгова икономика „зелени умения“.

И понеже безплатни обеди няма, за постигането на тези цели само до 2020 г. са похарчени 35 млрд. евро – за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и рециклиране, за изгаряне и термични обработки и за управление на опасни отпадъци. Финансовата подкрепа на Европейската инвестиционна банка за научни изследвания е на стойност 24 млрд. евро. Според оценките на експерти за създаването на напълно функционална и ефективна система за повторна употреба и рециклиране в ЕС ще са необходими 108 млрд. евро, но всеки цент от тази сума си струва, за да можем всички в Европа в бъдеще да живеем в чиста и здравословна околна среда, която е резултат от прилагането на модела на кръгова икономика, където нищо не се губи, а природните ресурси се управляват устойчиво.