Седем стъпки за добра финансова форма

09 МАЙ 2022

Също както влизането в добра физическа форма отнема време, така и добрата финансова форма не се постига от днес за утре. Често се чува мнението, че някой просто има хубави гени, когато става въпрос за хармонично тяло или пък че семейството му е богато, ако става въпрос за пари. Всеки, който е отслабвал и се е стягал, обаче, знае, че основният фактор за добрата форма не е наследствеността, а начина на живот, който водим – храним ли се оптимално, спортуваме ли, имаме ли вредни навици и т.н. С финансовата форма положението е същото – историята е пълна с богати по наследство хора, които свършват живота си в крайна бедност и нищета, пропилявайки парите си. Всъщност точно това е добрата новина в случая – че постигането както на хубаво тяло, така и на финансова форма са напълно в наш контрол. Казано по друг начин – да разполагаме с парите, от които имаме нужда, когато имаме нужда от тях е напълно постижимо, ако се спазват няколко основни насоки (точно както тялото за плажа е следствие от спазването на хранителен режим и редовни тренировки). Затова – кои са стъпките за влизане в добра финансова форма?

Цели

Вероятно всички искат да са млади, стройни и богати. С изключение на младостта, останалото е напълно постижимо, но същественият въпрос е коя е изходната точка, защото има голяма разлика между това да се свалят пет или пък петдесет килограма, както и между това човек да спре да взема пари на заем от приятели за последните пет дни преди заплата или да се справи някак с двадесет просрочени кредита. Именно текущата ситуация определя колко може да е амбициозна крайната цел, както и какво е реалистичното време за постигането й. Едва след като честно сме направили оценка на финансовата ситуация, в която се намираме, можем да определим и целите си по отношение на финансовата ни форма. На практика това означава първо да се вгледаме в приходите, разходите и навиците си по отношение на парите – колко изкарвам, колко харча, как, какво и защо купувам / плащам, имам ли заеми и с какви условия са те, как ги погасявам и т.н., за да знаем от къде тръгваме и колко голяма (и дискомфортна) ще е промянята в начина ни на живот. Следващата стъпка е формулирането на съотвените финансови цели. „Да съм в добра финансова форма“, за съжаление, не е истинска цел, а по-скоро добро пожелание. Смислените финансови цели са конкретни и измерими – „Да нямам кредити в просрочие“, „Да мога да рефинасирам заемите си при по-добри условия“, „Приходите ми на месечна база да не са по-малки от разходите“, „Да имам спестявания поне за три месеца нормален живот“ и т.н. Всички тези възможни цели касаят различни аспекти на финансовата форма. Разликата между тях и доброто пожелание е, че в първия случай не става съвсем ясно кога (а и дали) целта въобще е постигната, докато във втория всичко може да бъде измерено и преброено. Последното, което трябва да се направи в етапа на планирането е да се определят сроковете, т.е. до кога искам да постигна това. Прекалено амбициозните срокове тук не са за препоръчване – когато необходимите промени са твърде големи, е възможно да се окажат твърде тежки и демотивиращи. Обратното – ако човек се справя по-добре, отколкото е очаквал, то тогава самочувствието и мотивацията му сами ще се повишат.

Бюджет

Когато започне да търси информация за бюджетиране в домакинството, човек обичайно попада на всякакви бодри писания от ведри хора и така остава с грешното впечатление, че всички останали правят бюджети с огромно удоволствие, само той е някак повреден и всичко това с предварителното смятане и разпределяне на парите му се струва досадно и тягостно. Истината е, че почти никой не обича да бюджетира. Също както почти никой не обича истински да си мие зъбите, обаче го прави, защото се налага – в противен случай посещенията при зъболекаря стават не просто чести, но и особено скъпи и болезнени. Положението с бюджетите е сходно – ако имаше друг начин за ефективен контрол върху парите, вероятно хората биха го прилагали, но на този етап от човешката еволюция бюджетите са незаменими – както за отделните хора, така и за фирмите, а и за целите държави. Хората, които бюджетират, подхождат към тази дейност също като към миенето на зъби – досадно е, но без него ни излиза скъпо и често страдаме от недостиг на пари. „Бюджетът сам по себе си не изкарва пари“ биха възразили някои и биха били съвсем прави – наличието на таблица няма да увеличи разполагаемата сума, но може да направи така, че за наистина важните за нас неща парите да стигат. Финансовите навици на възрастните хора са в по-голямата си част автоматизирани – въобще не се замисляме наистина ли имаме нужда от този разход точно сега, както и има ли по-ефикасен начин да получим същото или по-високо качество за по-малко пари.  Именно бюджетирането повдига този въпрос за всеки разход в началото на всеки месец. Само така можем да сме сигурни, че получаваме най-доброто за парите си. Частта със самоконтрола пък е бонус – не е необходимо текущо човек да разсъждава дали ако си купи тези обувки сега, парите ще му стигнат все пак до края на месеца – всичко това вече е решено и просто трябва да се придържа към решението си (т.е. към бюджета). А ако все пак реши да си ги купи, тогава незабавно трябва да се откаже от някой друг разход – така сметката в края отново излиза точна, без нови дългове при неизгодни условия, както и без чуствто на недоимък. Една от често срещаните причини за отказ от бюджетиране е, че парите са твърде малко. Парадоксално, но с колкото по-малко пари разполага домакинството, толкова по-важно е да има бюджет и стриктно да се придържа към него – защото е от изключителна значение за какво точно се харчи всеки лев. В заключение – има хора, които са в добра финансова форма и без бюджет, но няма човек, който да бюджетира правилно и да не е в добра финансова форма.

Дългове

В България дълго време битуваше мнението, че на Запад хората са затънали в дългове, но българите – те нямат заеми и са финансово свободни. Това вероятно е било вярно в началото на 90-те, но днес ситуацията е коренно различна. Според проучването Задлъжнялостта в България на Института за икономическа политика от 2014 г. около 40% от домакинствата нямат заеми. На практика това означава, че 60% имат кредити, при това в немалък размер (по данни на БНБ от миналата година задълженията на домакинствата са в размер на около 30% от БВП). Същото проучване  установява, че по-младите хора, домакинствата с по-ниски доходи и живеещите в по-големите градове са по-задлъжнели и по-трудно се справят с обслужването на кредитите си. Заеми в просрочие или погасявани с цената на много усилия, обаче, са знак за доста лоша финансова форма – в тези случаи парите или не стигат въобще, или човек няма достъп до финансови средства при нужда поради лошата си кредитна история.

Заради всичко това след бюджетирането, следващата стъпка към добрата финансова форма е въвеждането на някакъв ред в задълженията. Възможностите тук са много – от предоговаряне на условията с кредиторите през рефинансиране при по-добри условия до подписване на споразумения за разсрочване при тежки просрочия и трайна невъзможност за погасяване в момента. Важното при всички тях е човек да е активната страна – да огледа положението, в което се намира и предвид финансовите си цели и бюджета, той самият да инициира всички тези разговори, допълнителни споразумения и уговорки. Ползите са много –от съобразяване на размера на дълговете и начина на изплащането им с текущите финансови възможности до получаване на по-лесен и по-изгоден достъп до пари в бъдеще в следствие на подобрената кредитна история.