Седем стъпки за добра финансова форма 2

11 МАЙ 2022

Автоматизация

„Забравих“ е честа причина за забавени плащания – не само по кредити, но и сметки за комунални услуги, данъци, наеми и т.н. Често пъти освен напомняне, не се случва нищо друго, но не са малко и случаите, в които разсейването води до начисляване на наказателни лихви или на някакви такси за забава. Това са пари на вятъра и ако човек иска да е в добра финансова форма, подобни „изтичания“ на макар и малки суми са недопустими. Влошаването на кредитната история пък е друга, дългосрочна последица от разсеяността – там данните са налични за пет години назад и пропуснато плащане е в състояние да повлияе на условията по бъдещите кредити. И за да не се превръща човек в часовник-кукувичка, съществуват т.нар. автоматични плащания. Всяка банка позволява да се настрои плащане, което да се прави от системата през определени периоди от време (плащане на наема, на таксите за детски градини и т.н.), както и получателят на парите сам да инициира плащанията (това са т.нар. директни дебити – собственикът на банковата сметка се съгласява банката да плаща на определено трето лице – обичайно негов кредитор или доставчик на комунални услуги – при поискване). По този начин човек не просто се освобождава от необходимостта постоянно да мисли на кого какво и кога има да плаща, но и със сигурност поддържа кредитната си история чиста.

Друг аспект на автоматизацията са различните апликации за смартфон, които позволяват бюджетиране и следене на разходите. Обичайно те са лесни за настройване и ползване, а изпълнението на бюджета може да се контролира в почти реално време – при някои е необходимо ръчно въвеждане на разходите, но други предлагат възможността за сканиране на касови бележки. Визуалната информация – графики на изпълнението, остатъците и т.н., както и вградените награди пък правят ползването на такива апликации забавно и приятно.

Разходи

Някои от разходите са неизбежни – ток, вода, храна, транспорт, наем и т.н. Голяма част от другите разходи, обаче, подлежат на оптимизиране. На практика това означава да се прецени дали това е нещото, от което имам нужда, точно сега ли имам нужда от него и имам ли друг вариант. Особено в ситуации, в които човек се старае да погаси множество дългове или да излезе от просрочие, задаването на тези въпроси за всеки разход, който прави е от съществено значение. Много от нещата, за които плащаме – от кафе и минерална вода навън през тези токлова изгодни джинси до киното с приятели – имат по-евтини алтернативи, които задоволяват същата потребност (вода от чешмата, например, и кафе от вкъщи, пропускане на промоцията с джинсите и филм у дома на компютъра).

Неизбежните разходи също могат да се преразгледат – пазаруване на храна, когато има промоции, използване на различни купони за намаление и карти за лоялност (Лидл бяха едни от първите, които предложиха нещо подобно на българския пазар, но вече има и други), намаляване на температурата в жилището (един градус по-хладно вкъщи води до намаляване на сметката за отопление с до 6%), ползване на кранове за вода с функция аериране (силата на струята се запазва същата, но реално се ползва – и се плаща – значително по-малко вода), купуване на дрехи и обувки извън сезона и т.н. Всичко това са дребни навици, които, обаче, взети заедно имат съществен ефект върху размера на разходите в домакинството, а оттам – и върху добрата финансова форма и именно затова си струва да се прилагат редовно.

По отношение на спонтанните покупки пък доста добра работа върши т.нар. 24-часово правило. При него всяко нещо, което човек има желание да си купи извън предварително бюджетираното, се оставя да „отлежи“ за един ден, т.е. решението дали наистина да се купи или не се взема 24 часа по-късно. Така човек си дава време трезво да огледа, обмисли и предени нужна ли му е тази покупка точно сега.Ако и на следващия ден разходът изглежда оправдан, то тогава може да се направи наистина.

Спестявания и инвестиции

За да подсигури старините си, човек трябва да има инвестиции – традиционно реплика от американските филми (напълно обяснима, предвид вида на пенсионната система в САЩ), това все по-често се чува и от хора на средна възраст у нас. Причината – бъдещето на българската пенсионна система също не е особено розово поради демографската структура на населението в България. Затова и част от идеята човек да разполага с парите, които му трябват, в момента, в който му потрябват (т.е. да е в добра финансова форма) е да е подсигурил бъдещето си, дори и когато става въпрос за годините след пенсия. Най-разумният начин това да стане е човек да има спестявания. Ясно е, че достатъчно пари за между двадесет и тридесет години пенсионен живот не се спестяват за месец или два, но все пак заделянето на пари настрана все някога трябва да започне, за да има човек в един момент спокойствието, че каквото и да стане, съществува финансов буфер, който да омекоти неочаквани финансови сътресения. Препоръката на експертите е поне 10% от приходите да се спестяват.

Въпросът да инвестирам ли си струва да се обсъжда чак когато вече са налични някакви спестени пари и текущата финансова ситуация е такава, че с времето е възможно те да започнат да губят стойност (т.е. инфлацията е твърде висока) или да не носят желаната доходност (т.е. лихвите по депозитите не са особено високи и прогнозата е да останат такива). В такъв момент инвестирането (т.е. дългосрочното влагане на парите в активи, от които се очаква определена доходност) е добър начин събраните пари да запазят стойността си. Инвестициите, обаче, трябва да се правят с ясната идея, че е възможно абсолютно всичко – цял един живот спестявания и съпътстващото ги чувство на сигурност – да бъде изгубено за една вечер. Трескавото прескачане от актив на актив при всяка пазарна флуктуация е сигурен начин да се загубят част от парите, а тревожното взиране по цял ден в котировки и цени пък е прекият път към неврозите и психичните разстройства. Затова – за да бъде човек в добра финансова форма е желателно да има спестявания, макар и малки, а инвестирането е въпрос на личен, рационален и дългосрочен избор и то определено не е за всеки (причините са свързани най-вече със собствените здрави нерви и толерантност към риск, а не толкова с компетентност или достъп до информация).

Развитие

Звучи като клише, особено в свят, в който всеки говори за някакво развите – личностно, духовно, социално и т.н. По отношение на добрата финансова форма развитие означава най-вече тя да се поддържа, като човек е в крак с времето – с технологиите, които могат да му улеснят живота в областта на финансите, с откритията на поведенческите науки, които могат да му помогнат да разбере по-добре и да управлява по-успешно собственото си поведение по отношение на парите, с новите продукти, които финансовите компании предлагат на пазара. Защото добрата финансова форма всъщност не е моментно състояние, а начин на живот.