ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИТЕ РЕГИСТРИ – КАКВО Е, КАК РАБОТИ И ЗАЩО ПРОМЕНЯ ФИНАНСОВИЯ СВЯТ - 1

06 ЮНИ 2022

За потенциала на блокчейн технологията обичайно започва да се говори усилено, когато цената на криптовалутите тръгне нагоре – тогава почти всеки, търгуващ с биткойни или другите видове монети започва да пророкува навлизане на този подход в традиционния финансов свят и промяна на начина, по който боравим с парите си до неузнаваемост. И въпреки че напоследък трендът на цените е по-скоро низходящ, дори Европейската централна банка зае официална позиция по отношение на приложението на блокчейн във финансите. Според нея технологията има потенциала да промени в бъдеще финансовите пазари и банковото дело, но все още е твърде нова и незряла, за да се обмисля прилагането й в европейските финансови системи. Времето, обаче, тече неусетно бързо и веднъж стартирало обсъждането, съществува вероятност в обозримото бъдеще все пак да бъде въведена някаква регулация. Затова – какво е технология на разпределените регистри, каква е връзката с блокчейн и как всичко това влияе на финансовия (а и не само) свят?

Технологията на разпределените регистри

Въпреки на пръв поглед стрякащото твърде техническо име, става въпрос за доста прост подход за съхранение на данни, който само се различава от това, с което сме свикнали. До настоящия момент включително данни, свързани със собственост – кой какъв имот, например или банкова сметка притежава – се съхраняват в централизирани регистри. Това означава, че има едно място, на което записана базата данни и няколко резервни копия на други сървъри. Такъв тип регистри са Имотния регистър, Търговския регистър, банковите системи за поддържане на информация за банковите сметки и т.н. Съществуването на такива регистри се основава на концепцията, че има институция и контролни органи, които са обективни и неподкупни и които гарантират, че направените записи в централната база данни са верни, а промените по тях – в съответствие със закона. Това означава, че когато като собственик на един имот се вписва друг човек, това е защото той е купил законно имота от предходния притежател – дал му е съответната сума пари и са платени данъците, например. Затова в процеса са включени и нотариусите като допълнителен гарант, а и се изискват куп документи. Въпреки всички тези предпазни мерки, обаче, в новините периодично се появяа информация за откраднати с измама имоти, фирми или пари от банкови сметки. Става въпрос за случаи, в които хора с достъп директно до базата данни (какъвто е случая с банковите служители, например) правят нерегламентирани промени вътре (т.е. променят записаното) или пък хора с контролни функции (като нотариусите) издават фалшиви документи, на база на които се правят промени в регистрите. За да се избегнат точно такива случаи във всички банки и централизирани регистри съществуват много и различни нива на контрол, които да намалят риска, но въпреки това измами се случват.

Технологията на разпределените регистри е друг, алтернативен начин да се съхранява информацията в базата данни. При тях вместо на едно място, базата данни се съхранява в мрежа от компютри, независими един от друг, като всички в мрежата обичайно могат да „виждат“ цялата информация, а и – в зависимост от правата си – могат да я допълват. На практика това означава, че информацията за собствеността на човек А върху имот В се пази на много, различни, несвързани по между си компютри и права да се промени тази информация (т.е. имотът да се прехвърли на друг) има само въпросният човек А. Дори и да се направи опит информацията да се фалшифицира на едно от местата, на всички останали могат да се видят верните данни. Частен случай на тази технология е т.нар. блокова верига или блокчейн (blockchain). При нея информацията се групира в блокове, които се свързват хронологично и образуват верига (оттам и името – верига от блокове информация). Цялата верига, освен че се съхранява децентрализирано, е защитена от сложни аргоритми, така че сигурността на данните да е максимално обезпечена.

Умните договори

Архитектурата на една база данни сама по себе си не оказва кой знае какво влияние на реалния свят. Когато се говори за промени във финансите заради блокчейн технологиите, обаче, обичайно се има предвид следващата стъпка – умните договори или казано по друг начин: как точно се ползват децентрализираните бази данни, основани на технологията на разпределените регистри.

Умните договори (или т.нар smart contracts) са компютърен код, който се изпълнява сам и се съхранява децентрализирано (т.е. ползва се технологията на разпределените регистри – парчета информация на много независими един от друг компютри). Самоизпълняващ се код не е нещо от Матрицата, а просто код на основата на ако... то.... алгоритми. Казано по друг начин в него са заложени условия и действия, които се предприемат при изпълнението на тези условия. Проверката за наличие или липса на условията се прави от самата програма и в този смисъл тя сяма стартира изпълнението. Един от най-простите примери за умен договор са кафе машините на самообслужване. Агоритъмът там е съвсем семпъл – ако потребителят избере Кафе и плати съответната сума, получава чаша с кафе. Това се случва, понеже има код, според който при изпълнение и на двете условия – избор на напитка и достатъчно пари – се приготвя чаша с избраното от потребителя. Понеже целият процес се контролира от кода, няма как продавачът на кафе (в случая – собственикът на машината) да откаже вече платена поръчка или пък клиентът да откаже да плати по средата на изпълнението на поръчката.

В свят с интернет умен договор при продажба на имот, например, би означавал да има компютърна програма, чиято база данни се съхранява децентрализирано на много компютри и в която са въведени всички условия, които трябва да се изпълнят, за да се осъществи сделката (имотът да няма тежести, да са платени данъците, купувачът да преведе парите и т.н.), както и цифровите подписи на участниците в сделката (еквивалент на подписите им под договор на хартия). Самата програма следи за изпълнението на условията и когато всичко е потвърдено, прехвърлянето на имота става автоматично (т.е. умният договор сам „решава“ да се изпълни). Без чакане на опашки пред институции, без занимания с (и плащания към) нотариуси и т.н. Всъщност такава сделка веднъж вече е направена – през 2017 г. специалистът по криптовалути Майкъл Арингтън с помощта на умен договор си купува апартамент в Киев (повече информация може да се намери тук).

Ако с умен договор е застрахован апартамент от наводнение, обаче, компютърната програма няма как да знае развалила ли се е пералната машина на съседите отгоре, за да преведе обезщетението. В такива случаи се ползват т.нар. програми-оракули – те свързват умните договори с различни външни източници на даннни.

Идеята за умните договори не е съвсем нова – самото име, а и концепцията е на американския учен от унгарски произход Никълъс Сабо. В края на 90-те години на миналия век той се опитва да създаде механизъм за по-надеждна търговия между напълно непознати хора в интернет. Това е зората на електронната търговия и въпросът дали след като клиентът е платил за стоката, наистина ще я получи, при условие, че реално продавачът е почти анонимен, е доста съществен. По същото време Сабо създава и теоретичната концепция за децентрализирана цифрова валута, наречена bit gold. Самата концепция никога не е приложена на практика, но се счита за директен предшественик на биткойна. Това е и една от причините да се спекулира, че именно Ник Сабо се крие зад името Сатоши Накамото – създателя на биткойн (нещо, което Сабо упорито отрича).

 

 

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.

Благодарим ти, че се свърза с нас! С какво можем да сме полезни?