ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИТЕ РЕГИСТРИ – КАКВО Е, КАК РАБОТИ И ЗАЩО ПРОМЕНЯ ФИНАНСОВИЯ СВЯТ - 2

8 ЮНИ 2022

Ползите от умните договори...

Една от най-съществените промени, ако започне масово прилагане на умни договори, базирани на технологията на разпределените регистри ще бъде това, че изпълнението на дадена договореност няма да зависи от добросъвестността и добронамереността на другата страна. До момента от правна гледна точка при договорите има два съвсем отделни етапа – сключване и изпълнение. При сключването страните се договарят за условия и действия, а във втората фаза – ако са съвестни – те изпълняват договореното. И това се случва във всички сфери – лизингодател и лизингополучател се договарят за сума, лихва и вноски и чак след това лизингополучателят взема колата и започва бавно да погасява вноските; наемодател и наемател се договарят за размера на наема, наемателят получава ключа и започва да си плаща наема ежемесечно и т.н. Ако някоя от страните не изпълни задълженията си – спре да погасява или не си плаща наема – започва дълга сага за другата страна в опити да го принуди по законов път да изпълни поетите задължения.

Умните договори събират тези два етапа заедно. Сключването на договора реално е и негово изпълнение защото съгласявайки се с договореното (т.е. подписвайки с електронен подпис) и двете страни приемат, че програмата ще се изпълнява сама в зависимост от наличието или отсъствието на определено условие. Обичайно в договорите за лизинг е записано, че при неплащане на вноски активът се изземва. С умен договор това би означавало в момента, в който настъпи просрочието, колата просто да бъде блокирана и да не може повече да се движи, така че от лизинговата компания да дойдат и лесно да си я приберат. Ако наемателят спре да си плаща наема, на следващия ден просто ключалката на жилището ще се заключи сама и той повече няма да има достъп до имота. Дори и да е получил по-изгодна оферта, продавачът на имот няма да може да се откаже по средата на сделката, ако предварително договорените условия са изпълнени и т.н. и т.н..

Друго значително последствие от масовото прилагане на умни договори би било почти пълното елиминиране на посредниците при различни трансакции. Ако напълно обективна и безпристрастна компютърна програма е в състояние да обезпечи „чиста“ имотна сделка, тогава кому са нужни нотариусите с немалките им такси? Или пък ако преводите на пари могат да се осъжествяват директно между собствениците на сметките, защо да се плащат на банките и платежните системи различни такси внасяне, теглене и преводи по други сметки? В този смисъл масовото прилагане на умни договори във финансовия свят несъмнено би направило боравенето с пари значително по-евтино за крайни потребител.

Скоростта на трансакциите също не е за пренебрегване. Ако в момента превод в друга банка моге да отнеме до няколко дни (българските банки са удивителни в отказа си да ползват SEPA), то с умен договор прехвърянето на пари по друга сметка би отнело секунди.

И не на последно място по важност – сигурността. Поради децентрализираното съхранение на данните вероятността от измами е изключително ниска – просто няма как измамник да направи промени на всички, несвързани по между си компютри, на които се съхранява информацията. Автоматичното изпълнение пък напълно елиминира вероятността от допускане на човешки грешки в процеса на реализация на сделката.

...и недостатъците им

Въпреки че името им е договори, този тип компютърни програми не са част от законодателството на повечето държави (всъщност към 2022 г. само около тридесет държави в целия свят имат някакви законови регурации в областта). Именно заради специфичните законодателни изисквания в много държави умните договори не са правно обвързващи за страните, които ги сключват. Това е една от големите пречки през масовото ползване на умни договори – просто на този етап законите не ги признават за истински договори.

Друг съществен проблем е вида сделки, за които могат да се ползват. В същността си те са ако... то... алгоритми и заради това трудно биха се приложили в ситуации с известно ниво на абстрактност. В много реални договори, например е заложена формулировката „...с грижата на добър стопанин“ като условие за добросъвестно изпълнение. Това, обаче, на този етап трудно би могло да бъде изразено с ако... то... функция, т.е. умните договори са на практика неприложими. Съвсем отделен е въпросът с програмите-оракули, които свързват умните договори с външни източници на данни – доколко те са сигурни, а данните – надеждни.

Парадоксално, но едно от най-големите предимства на умните договори – това, че не могат да бъдат променяни след сключването и се изпълняват сами – се оказва и най-същественият недостатък. При грешка при въвеждането корекцията е невъзможна. Точно както ако човек по грешка натисне бутона Какао вместо Кафе на автомата за топли напитки, няма начин по който да коригира избора си, така и при подписване на умен договор няма как да се направят корекции, дори и когато и двете страни са съгласни с тях.

Въщност позицията на Европейската централна банка към настоящия момент се оказва доста разумна – технологията на разпределените регистри наистина е обещаваща и е в състояние да промени финансовите пазари най-вече в частта скорост, сигурност, цена и посредници, но има още много работа за вършене преди това да се случи. Дотогава – умните договори вече се ползват, но като допълнение към старомодните хартиени контракти. Напоследък те се прилагат, за да автоматизират и подсигурят етапа на плащането, което вече е сериозен успех за технология, описана за пръв път теоретично само преди 25 години.