УСТОЙЧИВОТО БЪДЕЩЕ - ВЪЗМОЖНОСТ ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА БИЗНЕСА? - 2

18 ЮЛИ 2022

Прекрасният бъдещ свят

Често идеите за дигиталното, декарбонизирано, устойчиво бъдеще звучат като извадени от научно-фантастичен филм от 80-те. Въпреки това реализацията им не посто е възможна, но и целта е това да стане възможно най-бързо – в това се инвестират огромни суми.

Енергията е темата, която почти винаги се засяга първа, стане ли въпрос за устойчиво бъдеще. Ясно е, че изкопаемите горива замърсяват, а и с времето намаляват, което пък прави добивът им все по-скъп, докато накрая съвсем се изчерпат. Проблемите в Европа в последните месеци с доставките им и очакванията следващата зима кризата да се задълбочи пък правят въпроса с енергийните източници и въобще управлението на енергийните системи особено спешен. Ползването на енергия от възобновяеми източници – слънцето, вятъра, водата – е нещо познато, което в последно време става и съвсем достъпно за отделните домакинства, поради поевтиняването на необходимото оборудване и либерализирането на контролния режим. Нещото, обаче, за което тепърва ще се говори е как точно се управлява тази енергия. Днес електроразпределителните мрежи са относително централизирани и поради това – уязвими (всички имат спомени от спирания на тока на квартали или цели градове заради аварии – мокър сняг, повредил жици или пък съборени от ураганни ветрове стълбове на далекопроводи и т.н.). Устойчивите градове на бъдещето предполагат съвсем друг подход – децентрализирани, разпределени, дистанционно управлявани енергийни системи. На практика това означава малки производители на енергия, интегрирани с общата система, разпределят произведеното локално, така че - независимо от проблеми или аварии на централно ниво – електричество да има. Дистанционното управление пък би позволило в определени ситуации тази енергия веднага да се насочи към критични обекти като болници, например (това, вместо обичайния отговор на диспечерите „Чакаме екипът да стигне до мястото на аварията и тогава ще разберем какво става“). Развитието на батериите в последно време пък би позволило излишната енергия да се съхранява и ползването й да е максимално ефективно, а внедряването на системи за събиране и анализ на данни за самото потребление би позволило на сградите да „поумнеят“ и да използват само толкова енергия, колкото е наистина необходима.

Достъпът до питейна вода е друг аспект на съвремения живот, за който не се замисляме и приемаме за даденост, въпреки някои проблеми, свързани с пресъхнали язовири, които помним от последните години. В същото време, обаче, само в България загубите по водопреносната мрежа са около 57% от подадената вода (данните са на НСИ към 2018 г.). Ако повече от половината подадена вода на практика се губи, то това е доста далеч от каквато и да била идея за отговорно управление на ресурсите и устойчиво бъдеще, а проблемът не е само български – водопроводните мрежи (доколкото въобще ги има) в развиващите се страни, където проблемите с водата са много по-сериозни, са в още по-лошо състояние. Възможност за ограничаване на загубите са алгоритмите, базирани на изкуствен интелект, които наблюдават водопреносната мрежа за аномалии в потреблението. Така не само авариите могат да се откриват и отстраняват почти незабавно, но и при ограничени водни ресурси, на база данните за потребление, може да се насочва повече или по-малко вода към места, на които моментно има нужда. Подобни решения вече работят на някои места – добър пример е шведската компания VA SYD, която ползва приложение на Siemens именно за идентифициране на аномалии и е намалила загубите си с над 10%.

Когато става въпрос за въглеродна неутралност и щадящо отношение към природата няма как да не се засегнат транспортните системи. Новина от последната седмица е инициативата на ЕС високоскоростни влакове да станат алтернатива на самолетните полети на континента (повече информация може да се намери тук), а все повече градове се фокусират върху това жителите им напълно да се откажат от личните си автомобили чрез инвестиции в екологичен, удобен и функционален градски транспорт. Това, разбира се, означава не само модерни и чисти превозни средства, но и разписания, съобразени с нуждите на хората, интегрирани и справедливи тарифни системи в комбинация с различни възможности за плащане, както и иновативни решения на т.нар. „първа миля“ – разстоянието от дома до спирката на обществения транспорт, което, ако е повече от 500 м., обичайно отказва хората от ползването на публични превозни средства.

Сградите са друг огромен консуматор на ресусри в съвремените градове – отопление през зимата, охлаждане през лятото, водоснабдяване, почистване и т.н. Според официалните данни сградите – жилищни и бизнес – консумират около 40% от енергията в световен мащаб. И въпреки, че урбанистите твърдят, че ролята в офис сградите тепърва ще бъде преосмислена в пост-ковид времето (просто голяма част от работещите в офиси няма никакво желание да се връщат обратно), въпросът с енергийната консумация на сградите е доста спешен. Възможностите са в посока на т.нар. „умни сгради“, които разполагат със собствени енергоизточници от възобновяема енергия (слънчеви панели на покрива и фасадата, например или малки вятърни турбини), с възможности за съхраняване на тази енергия и със системи за наблюдение и анализ на потреблението на ресурси вътре. На практика това означава включване или изключване на осветление, отопление, вентилация и т.н. в зависимост от поведението на обитателите и избягване на пиковото потребление на енергия.

В ход са още много промени като намаляване на употребата на пестициди в селското стопанство, възстановяване на екосистемите, внедряване на градско земеделие, залесяване, премахване на източниците на замърсяване, увеличаване на зелените площи в градовете, възстановяване на биоразнообразието, премахване на речните бариери и още много друи. На пръв поглед няма някаква гръмка и голяма промяна, но всъщност именно комбинацията от много малки стъпки в различни области и участието на всички хора ще направи животът ни отново сигурен, а бъдещето – устойчиво.