ВТОРАТА ПЕНСИЯ, ИЛИ КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА СТАРИНИ - 1

05 СЕПТЕМВРИ 2022

Тъкмо всички се зарадваха, че дългоочакваните втори пенсии от допълнителното задължително пенсионно осигуряване вече се изплащат (първите пенсионери ги получиха в края на 2021 г.) и гръмки вестникарски заглавия от началото на месеца  как инфлацията „изгаря“ парите за втората пенсия стреснаха хората в пенсионна и предпенсионна възраст у нас. За всички е ясно, че пенсионната система в България има редица недостатъци, но също така е факт, че чак сега – с началото на изплащането на втората пенсия – тя започва да работи на пълни обороти и най-сетне по начина, по който беше замислена при радикалното й реформиране през 2000 г. Резултатите вероятно се различават доста от някои очаквания и оптимистични прогнози, но за да стане ясно какво всъщност се случва в момента е нужно да се обърне поглед назад – какво представлява пенсионната ни система през последните 20 години, какво е втора пенсия и как работи и каква е перспективата за бъдещето на пенсионерите.

България и пенсионните й системи

Всъщност, както и да изглежда в момента, традициите на страната ни в областта на пенсионното осигуряване са доста стари и в синхрон в общоевропейските тенденции по онова време. Първата пенсионна система у нас е въведена почти веднага след Освобождението – през 1886 г., като, както в повечето държави тогава, е обхващала само държавните служители. Постепено обхватът й се разширява и така в края на 20-те години на миналия век вече съществува пълноценна фондова пенсионна система и за работещите в частните фирми и предприятия, като размерът на пенсиите е в пряка връзка с осигурителните вноски, направени в съответния фонд от конкретния човек. Превратът през 1944 г. променя това из основи – до началото на 1958 г. отпускането на пенсии (т.е. кой има право и на какъв размер) вече няма връзка с направените вноски или положения труд, а е основно политическо и от него се ползват най-вече т.нар. активни борци против фашизма и капитализма. В края на 50-те системата отново е реформирана, като този път се урежда законодателно въпросът с пенсиите на всички - работниците и служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите. Тогава системата на пенсионните фондове е ликвидирана, самите осигурителни фондове – национализирани, а пенсиите започват да се изплащат от Държавния бюджет, като размерът на пенсията се определя от вида труд, както и от политически фактори.

След 1989 г. започва да се говори за реформа в пенсионната система, но тъй като процесът е дълъг и сложен, първата стъпка е въвеждането на различни осигурителни вноски за различните категории труд. Две основни тенденции оказват влияние върху избора на нов вид пенсионна система.

Първата е свързана с демографската структура на населението. Още преди 30 години става ясно, че населението в България намалява и тенденцията е трайна (т.нар. отрицателен прираст), както и че с годините се увеличава (и ще продължи да го прави) делът на хората в нетрудоспособна възраст. Основният проблем тук е свързан с това кой всъщност ще плаща пенсиите в бъдеще. Голяма част от съвремените пенсионни системи са от т.нар. разходопокривен модел, при който от пенсионните осигуровки на работещите се изплащат пенсиите на пенсионерите, т.е. с наличните пари се покриват наличните разходи. България е особен случай на бързо развиваща се демогарфска катастрофа – през 2050 г. се очаква 100 работещи да издържат 150 пенсионера (за сравнение – в Германия се очаква тогава 100-те работещи да плащат пенсиите на 58 пенсионера, а в Япония, страната с особено големи проблеми в това отношение – 81 пенсионера). На практика това означава, че след 30 години, за да се говори за някакви пенсии въобще, осигурителните вноски ще бъдат много по-високи, а пенсиите – много по-ниски. Всичко това са прогнози без да се вземе под внимание фактора образование, а именно – че българската образователна система в момента произвежда почти 50% функционално неграмотни млади хора, които със сигурност няма да се радват на особено високи доходи през трудовия си живот и респективно - няма да плащат значителни пенсионни осигуровки (данните са от теста PISA от 2018 г.).

Втората тенденция е характерна основно за началото на прехода и в последните години се наблюдава все по-рядко – става въпрос за склонността на заетите да се осигуряват на минималната разрешена от закона база, както и дължимите вноски за осигуровки да не се плащат навреме. Напоследък доходите на българите изсветляха значително, т.е. осигуровки и данъци се плащат върху целия размер на възнаграждението, но не особено коректните практики от началото на прехода оказаха влияние върху размера на пенсиите на новите пенсионери.

Именно комбинацията от тези две тенденции предопредели вида на пенсионната система в България след 2000 г., а именно – модел с три стълба, при който част от тежестта на бъдещите пенсии да бъде прехвърлена от общественото разходнопокривно пенсионно осигуряване към пенсионни фондове – т.нар. капиталов модел, в които всеки може да разполага със собствените си пари. За да се предотврати неплащането пък всички пенсионни осигуровки се събират заедно с останалите дължими данъци. Именно тази прехвърлена към пенсионните фондове част е основата на т.нар. втора пенсия. И понеже става въпрос за собствените, натрупани с течение на времето пари, нямаше как изплащането на вторите пенсии да стартира веднага – беше необходимо по личните партиди все пак да се съберат някакви средства. Определеното време беше 20 години и то изтече в края на 2021 г. Именно затова чак сега започна изплащането на вторите пенсии, които, обаче, изобщо не компенсират значителна част от трудовите доходи на новите пенсионери. Защо се случва това?