ВТОРАТА ПЕНСИЯ, ИЛИ КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА СТАРИНИ - 3

08 СЕПТЕМВРИ 2022

Пенсиите - другите възможни решения

Когато върху определена система влияят множество фактори – от демография през политика до психологически нагласи на населението, тогава възможностите винаги са много, а решенията рядко са еднозначни. Пенсиите от солидарното осигуряване в бъдеще ще намаляват, отговорността за размера на дохода като пенсионери се прехвърля все повече върху самите хора, но това ли е всичко? Оказва се, че не. Съществуват различни възможности за справяне с текущата ситуация.

Увеличаване на размера на дължимите осигуровки на пръв поглед изглежда като най-логичото решение – щом парите не стигат, да се съберат още. На практика, обаче, повишаването на облагането не означава непремено повече пари в държавата. Показателени са резултатите от пространно изследване от началото на тази година на двама американски икономисти  - Джералд Отън и Дейвид Сплинтър – на влиянието на размера на данъчната ставка върху събираемостта на данъците в САЩ в периода от 1962 г. до наши дни. Оказва се, че по времето на най-високата пределна данъчна ставка (91% през 1962 г.) са се събирали по-малко количество пари под формата на данъци в сравнение с най-ниската (28% през 1988 г.). Причината – твърде високото облагане на практика задушава икономическия растеж, като също така доста усилия отиват за избягване на данъците, а не в производството на нещо смислено, носещо доходи. Интересно наблюдение е и, че при твърде високи ставки, най-богатите плащат най-малко, т.е. и социалната цена на повишеното облагане не е за пренебрегване (цялото изследване може да бъде намерено тук). В този смисъл, ако за справяне с проблема с пенсиите просто се увеличи размера на дължимите осигуровки, има голяма вероятност парите за пенсии да се окажат още по-малко, а работещите бедни да станат още по-бедни, което пък би довело до значително социално напрежение.

Намаляването на размера на пенсиите пък е подходът на наблюдателя – не правим нищо, само се адаптираме към съществуващите ограничения. Със сигурност такъв вариант е възможен, но това би обрекло на крайна бедност значителна част от населението – в момента пенсионерите у нас са над 2 млн. души (броят им непрекъснато ще расте), като почти половината от тях получават пенсии в размер до 370 лв. За сравнение – линията на бедност в България през 2022 г. е 413 лв. (промяната е от 18 август, преди това беше 369 лв.). Още по-ниски пенсии биха направили физическото оцеляване на всички тези хора невъзможно. Единствената алтернатива е дофинансиране от страна на държавата на пенсиите, за да достигнат поне екзистенц минимума от 413 лв.

Увеличаване на пенсионната възраст е промяна, която се обсъжда във все повече държави и която, въпреки недоволството на населението изглежда все по-неизбежна. И в момента пенсионната възраст у нас постепено расте, докато достигне 65 г. както за мъжете, така и за жените (първите ще го направят през 2029 г., а вторите – през 2037 г., а темпът на нарастване на пенсионната възраст и нужния осигурителен стаж може да се види тук). Специалистите, обаче, твърдят, че, имайки предвид нарастналата продължителност на живота, реалистичната възраст за пенсиониране е 70 години и за двата пола. Дори държави като Дания и Естония директно обвързаха възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Основната причина е нуждата от допълнително финансиране на пенсионните фондове (т.е. предвид, че ще живеят по-дълго, хората трябва да съберат повече пари в индивидуалните си партиди, за да получават пенсия, а това става с по-големи или по-дълги във времето осигурителни вноски). Проблемите тук са доста и един от най-видимите са хората с ниски доходи. Статистиката показва, че техният живот е по-кратък, т.е. не само, че ще трябва да работят по-дълго, но и по-малко време ще получават пенсии. Също така има и немалко хора, чието здравословно състояние не позволява да работят на тази възраст, особено физическа работа, както и има видове заетост, която е рисково да се върши от толкова възрастни хора. В този смисъл вероятно преди да се приеме такова драстично увеличаване на пенсионната възраст, държавите с разумно управление биха се опитали да изчерпат всички други възможности като привличане на работна ръка в трудоспособна възраст извън ЕС и подобряване качеството на образованието. Разбира се, има и възрастни специалисти, които с удоволствие остават на работа и след навършване на възрастта за пенсиониране. Именно те вдъхновяват идеята за гъвкъв подход към пенсионната възраст – стимули за оставане на работа за хората, които имат възможност да го направят, както и осигуряване на адаптирана заетост за възрастните – ментори, обучители и т.н. на новите попълнения в тяхната професионална сфера.

Увеличаване на възможността да се постигне по-добра доходност от средствата, натрупани по индивидуалните осигурителни партиди, е решение, за което – за съжаление – говорят само пенсионните фондове, но сякаш не срещат широка подкрепа. Идеята е законодателно да се даде възможност за създаване на т.нар. мултифондове – пенсионни фондове, които да предлагат инвестиционни продукти с различен риск. В момента всички събрани в един фонд пари се управляват по един и същ начин. Хората, стоящи зад тези пари, обаче, са различни – някои са непосредствено пред пенсия и не им трябва излишно финансово напрежение, но други са млади и риск апетитът (респективно – желанието им за висока възвръщаемост) е доста висок. Мултифондовете са тези, които могат да отговорят на различните инвестиционни изисквания на осигуряващите се. Идеята е да съществуват пенсионни фондове, чиито активи са разделени в три портфейла – агресивен, консервативен и балансиран – и самите осигуряващи се да могат да избират къде искат да вложат парите си, или каква комбинация от различните портфейли да направят. По този начин хората с наближаващо пенсиониране вероятно биха избрали консервативния нискорисков портфейл, но младежи в началото на трудовата си кариера вероятно биха се ориентирали към агресивния, който би им донесъл много по-виоска доходност и респективно – по-висока пенсия в бъдеще.

Еднозначни или лесни решения на проблемите с пенсионните системи не съществуват. Факторът време пък вероятно ще принуди политиците да направят значими промени по-скоро, отколкото би им се искало. Във всички случаи, обаче, личното финансово бъдеще е лична отговорност и най-доброто, което човек може да направи е да се информира по темата и да планира разумно не само настоящето, но и бъдещето си.

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.