ЗАПОЧНА ЛИ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ ДА ПАЗАРУВА ВМЕСТО НАС? - 2

31 ЯНУАРИ 2023

Изкуственият интелект като оракул

Ако въпросът е дали изкуственият интелект пазарува вместо нас, отговорът не чак толкова прост и е по–скоро зависи. Ако разглеждаме пазаруването като физическата размяна на стоки за пари, то изкуственият интелект определено може да пазарува – Siri предлага тази възможност още от 2016 г, просто трябва да й се каже какво и от къде да купи. Ако питането всъщност е може ли изкуственият интелект да купи вместо нас нещо, което не искаме, отговорът е категорично не на този етап. Ако, обаче, навлезем в детайли се запитаме без изкуствен интелект бихме ли купили същото количество и вид неща, то отговорът определено е не, не бихме – изкуственият интелект влияе на решенията ни за покупка така, че пазаруваме повече. Данните го доказват – английската компания Ubamarket, специализирана в разработването на апликации, базирани на изкуствен интелект, огласява данни от собствено проучване, според които стойността на покупките се увеличава средно с 20% при ползването на техните решения. Според резултатите на друга подобна компания – Personalization – т.нар. коефициент на конверсия (или също процент на реализации – съотношението между посетителите в сайта и постигнатите цели, например - направените поръчки) се увеличава с 915% (данните са оттук). На практика това означава, че девет пъти повече хора въобще купуват нещо, а сумите, които харчат са с 1/5 по-високи, отколкото без ценната „помощ“ на изкусвения интелект.

Начинът, по който това се случва е напълно законен – софтуерът просто събира данни за потребителските ни навици и поведение (а те са доста устойчиви) и въз основа на тях предлага продукти, които бихме били склонни да купим. С всяка следваща наша покупка алгоритъмът се самообучава и предлага все по-изкушаващи и изкушаващи стоки. В случая не става въпрос за апартамент на Бахамите и задлъжняване за цял живот, а за дреболии – и това вино, и тези бисквити, и още един вид колбаси и т.н и то все на промоция – как да не купи човек. 20% повече покупки, обаче, общо за месеца въобще не са малко, още повече в ситуация на инфлация и за хора, управляващи относително разумно личните си финанси.

И ако английската Ubamarket все още работи предимно с по-малки вериги магазини (големите все още са скептични или разработват собствени решения), то немският стартъп SO1 установява, че девет пъти повече хора купуват стоки, предложени от изкуствения интелект, дори и когато промоциите са с 30% по-малко. SO1 беше купена от Wiercard, a след фалита й – изкупена обратно от основателите си. В момента сайтът на SO1 води към страницата на Schwarz – компанията, собственик на Лидл и Кауфланд и в тази светлина програмите за лоялност Lidl Card и KauflandCard вече изглеждат значително по-персонализирани, обмислени и насочени към увеличаване на стойността и обема на обичайните покупки.

Малко по-стъписващи са експериментите на Kroger, американска фирма за търговия на дребно с т.нар. интелигентни рафтове. Те разполагат с LCD дисплеи, които излъчват такова съдържание, което да привлече клиентите към тях. На този етап съдържанието все още е контекстуално, т.е. предалагат се допълващи другите покупки стоки, но до хиперперсонализацията, т.е. до предлагане на нещо конкретно за минаващия покрай рафта човек въз основа на личните му предпочитания има само една крачка и тя се прави изключително лесно, като смартфонът – с всичките налични данни в него - на минаващия наблизо купувач се свързва с „умните“ рафтове. Подобни практики се очаква да навлязат в масова употреба в следващите няколко години – според публикувано в началото на 2020 г. изследване до края на 2021 г. 77% от търговците на дребно по света трябва да са започнали да ползват изкуствен интелект под някаква форма, а до 2025 г. поне двама от световните лидери в търговията на дребно ще работят основно с изкуствен интелект и роботи.

Според психолозите визуалните стимули и импулсния контрол са свързани обратнопропорционално – колкото повече гледаме снимки на стоки, токлова по-малко вероятно е да успеем да овладеем импулса си да направим спонтанна покупка. Именно затова резултатите от търсенията ни на стоки в интернет, както и предложенията на апликациите за допълващи покупки са с големи, красиви и добре снимани визии. Търговците на дрехи стигат още по-далеч – Amazon Style е съвсем нова концепция за магазин, в който реалните пробни се комбинират с изкуствен интелект, който след първоначално попълване на въпросник за стилови предпочитания и размери, предлага дрехи, които да пасват на фигурата и собствения стил. Когато при пробата се окаже, че някой размер не е бил съвсем точен, то човек може през апликацията да провери наличностите и да си поиска по-голям или по-малък номер, които служителите в магазина любезно (и на практика - незабавно) носят. По този начин не просто отпада досадното обличане и събличане, ако се окаже, че нещо не пасва съвсем точно, но и алгоритъмът се самообучава така, че на по-късен етап да предлага все по-пасващи и по-пасващи на вкуса и визията дрехи. Някои компании като Zalando стигат още по-далеч и използват невронна мрежа, обучена посредством стиловите предпочитания на  600 лица, занимаващи се с мода, за да определят какви ще са следващите модни тенденции, така че да създадат съответните продукти. И, разбира се, именно изкуственият интелект е нещото, на което се разчита в бъдеще да елиминира разликата в клиентското преживяване при пазаруване онлайн и в магазин чрез приложения с виртуална или добавена реалност, благодарение на които човек да може да „пробва“ от дивана вкъщи това, което се кани да си купи. Подобни „проби“ вече са възможни – само разрешавайки достъп до камерата човек може да види как ще му стоят маратонки, часовници или чанти в wanna.fashion, например, но по отношение на дрехи и бельо технологията все още не е масово достъпна.