ЗЕЛЕНО БАНКИРАНЕ - 1

29  АВГУСТ 2022

Вятърни паркове и соларни панели – сякаш това е най-често срещаната представа за зелен преход, зелена енергия и въобще екологичен живот. Суматохата покрай Зелената сделка на ЕС (приемането на множество различни политики на ниво ЕС, които да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. чрез ползването на енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, кръгова икономика, умни градове, екоземеделие и т.н.) за кратко разбуни духовете, но се оказа, че въпреки категоричното си мнение За или Против, 73% от българите не знаят какво точно е тази сделка както и каква е българската позиция (данните са от проучване, проведено в края на 2021 г.).И въпреки, че в момента цените на горивата и неясните газови доставки за Европа заеха челните места в новините, зеленият преход не просто не е поставен на пауза, а има вероятност да се ускори допълнително, осигурявайки трайно решение на енергийния проблем. На пръв поглед всичко това би трябвало да засегне предимно производителите на ток. На практика, обаче, ще се промени из основи животът на всички – от храната, която ядем през жилищата и градовете, в които живеем до продуктите и услугите, които ежедневно ползваме. Финансовите услуги не правят изключение. И ако за екоземеделие все още предимно се говори, в банковите среди зеленото банкиране вече е факт – встрани от светлините на прожекторите, но пък с ефект, който надминава и най-смелите очаквания. Затова – какво е зелено банкиране, защо има нужда от него и какво означава това за потребителите?

Какво е зелено банкиране?

Доста повече от инвестиции в зелени проекти, както повечето хора смятат. Отговор на този въпрос (а и на повечето въпроси, свързани със зеления преход) може да се намери в две събития от последните десет години. Първото е приемането през септември 2015 г. от Генералната асамблея на ООН на Целите за устойчиво развитие за периода от 2016 до 2030 г. 193 страни от целия свят подписват документа, съдржащ 17 общи цели и се ангажират да си сътрудничат за постигането им. Част от тези цели – освен справянето с бедността и неравенството по света - са спешните действия за борба с климатичните промени и гарантирането на достъп до надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички (пълният списък с целите може да бъде намерен тук). Начинанието е амбициозно и респективно – доста скъпо: според изчисления на експерти за постигането на тези цели ще са необходими между 1,5% и 2,5% от световния БВП годишно.

Малко по-късно през същата година 195 държави ратифицират Парижкто споразумение за климата, с което се договарят да ограничат глобалното затопляне до 2050 г. до по-малко от 2 градуса в сравнение с периода преди индустриализацията, да намалят производстовото на парникови газове и да повишат способността за адаптиране към климатичните промени. Именно в това споразумение за пръв път се засяга и финансовия аспект – третият приоритет е насърчаване на потока от средства в областта на намаляване на емисиите на парникови газове и спряване с промените в климата.

Благодарение на тези два основополагащи документа доста хора обръщат поглед към финансовия сектор с очакване банките и небанковите финансови компании да поемат своя дял от отговорността за справяне с климатичните промени. На практика това означава не просто да не принтират месечните извлечения от сметките на клиентите си на хартия, но и да не пречат на зеления преход (т.е. да не инвестират в компании, свързани с изкопаеми горива) и да насочат инвестиционните си потоци към бизнеси, работещи в областта екологията, зелената енергия и устойчивото развитие. Така на срещата на Г20 през 2016 г. в Китай за пръв път се появява нещо като дефиниция на термина зелени финанси – финансиране и инвестиции, които осигуряват ползи за околната среда в контекста на екологично устойчиво развитие.

В този смисъл зелените банки (и респективно – зеленото банкиране) в настоящия момент са финансови институции, които са водени от мисията си и които прилагат модели за иновативно финансиране с цел ускоряване на прехода към чиста енергия и борба с изменението на климата.

Това на пръв поглед абстрактно определение има няколко съвсем практически аспекта. Това, че са водени от мисията си, означава, че не винаги печалбата е основният фактор при вземане на решения. Банките, разбира се, си остават банки, а не благотворителни организации, т.е. те не раздават безвъзмездни и безплатни пари, но въпреки, че възвръщаемостта и пазарната зрялост на проектите, в които инвестират, се вземат под внимание, водещи са очакваните резултати от гледна точка на климата. Изричното им упоменаване като институции също не е случайно – за разлика от до скоро по-популярното финансиране на проектен принцип, в случая става въпрос за устойчиви организации, които градят определена култура и трупат опит, така че да продължат да работят в тази посока и напред във времето. Финансиране в случая означава не просто раздаване на средства, а очаквания за възвръщаемост. От гледна точка на финансираните бизнеси и идеи това може и да изглежда ограничаващо – все пак се предпочитат жизнеспособни проекти с потенциал за изплащане на инвестицията, но пък крайният резултат е максимизиране на ефекта от всеки инвестиран лев. И не на последно място по важност – борбата с климатичните промени е надбягване с времето. Затова и целта за ускоряване на прехода към зелена енергия на практика означава търсене на такива идеи, които предполагат масово и бързо навлизане в употреба. Крайният резултат от всичко това се очаква да бъде повече чиста енергия на по-ниска цена, както и повече пари за инвестиции.

И понеже бизнесите, свързани със зеления преход имат някои особености – често са твърде нови и непознати на инвеститорите, географски разхвърляни и насочени към по-малки групи потребители, по-рискови и т.н., на зелените банки и финансови институции се налага да разработят цял нов набор от инвестиционни инструменти и похвати, които да улеснят бързия достъп до пари на бизнеси и технологии, които без тази помощ, въобще не биха имали шанса да бъдат изградени.

Чат с нас

В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.