Автор: Траяна Вукадинова
Траяна е икономист и предприемач, занимаващ се повече от 15 години с организационно консултиране и обучения в областта на финансите.
30 АВГУСТ 2022
Инструментите на зелените банки
Точно както пазарното търсене определя предлагането, така и обичайните затруднения, които срещат зелените бизнеси и проекти при търсенето си на инвестиции и капитали са в основата на финансовите инструменти, ползвани от зелените банки.
Траниционните инвеститори намират зелените бизнеси са особено интересни, но в същоно време и за доста рискови. В стандартния случай става въпрос за нови технологии, които все още не се прилагат масово, с неясно пазарно бъдеще и също толкова мъглява възвръщаемост от инвестицията. В такава ситуация инвеститорите обичайно търсят по-висока доходност, която да ги компенсира за поетия риск, а за самите бизнеси това означава по-скъпи пари на заем. Нещото, което зелените банки правят в тази посока, е да дадат повече сигурност на частните инвеститори. Това става чрез т.нар. подобрения – предоставяне на банкови гаранции, провизиране на заеми и всякакви финансови инструменти, които биха стимулирали частния капитал да се насочи към зелените технологии без да повишава твърде много лихвите в търсене на компенсация за поетия риск.
Когато стане въпрос за инвестиране в стартиращи компании, едно от условията на големите фондове е т.нар. скалируемост – способността на този бизнес да порастне в мащаб. За съжаление голяма част от зелените технологии са по-скоро локални – те решават климатичните проблеми и предизвикателства на конкретно място и за конкретна общност. Типичен пример за това са бизнесите, свързани с енергийната ефективност на жилищата – начинът, по който хората живеят е коренно различен в различните климатични зони и един и същ бизнес е напълно неприложим у нас и в Еквадор, например. Именно затова намирането на финансиране за малки зелени проекти се оказва трудно и доста скъпо занимание. Зелените банки, обаче, имат нелошо решение – те се явяват в ролята на инвеститор, след което обединяват направените инвестиции в инвестиционни портфейли, които продават на вторичния пазар. Така инвестиционните фондове не просто получават достъп до зелени проекти, но и на практика диверсифицират инвестиционния си риск.
Една от причините получаването на ипотечен кредит или кола на лизинг да е толкова лесно и достъпно за всички е, че става въпрос за съвсем стандартни сделки. Параметрите са ясни на всички участници, те знаят какво да гледат и какво да сравняват и само трябва да се намери най-доброто решение – както за кредитора, така и за кредитополучателя. Един от основните проблеми при инвестирането в зелени технологии е, че те са нови. Казано по друг начин – на инвеститорите им отнема доста повече време да разберат бизнеса, да го оценят и да го срявнят с алтернативните възможности за влагане на парите. Зелените банки се опитват да помогнат и в тази посока – тяхна е инициативата за стандартизиране на документите и на кредитния процес като цяло в областта на зеления преход и климатичната устойчивост. Това със сигурност ще отнеме време и моментът на неазабавно получаване на финансиране за зелена идея все още е далеч, но първите стъпки вече са направени.
Доколко един зелен бизнес е жизнеспособен е ключов момент при инвестирането. В пазарната реализация добрите идеи не са оставени на произвола на съдбата – в развитите държави има множество публично финансирани програми, агенции и институции, които се очаква да подкрепят зеления преход по различни начини. Информацията за тях, обаче, често е разпръсната и недостъпна за реалните й ползватели. Зелените банки намират възможност за съдействие и тук – все по-често те влизат в ролята на координатор на информация и ресурси, работещ в тясно сътрудничество с държавните органи и регулаторите. Така те се превръщат в мястото, където бизнесите, свъзрани със зеления преход могат да се получат различни видове подкрепа (еквивалент на тази концепция е т.нар. обслужване на едно гише – практика, с внедряването на която българската администрация все още среща затруднения).
И ако всичко това са услуги, насочени към други компании, занимаващи се със зелени технологии, банките сами по себе си (не само зелените) също биха могли да съдействат за зеления преход на обществото като цяло. Дейности като излизане от инвестициите в комании и фондове, свързани с изкопаеми горива или с производства, вредящи на околната среда и на климата, както и прилагането на квоти за инвестиции в зелени проекти са достъпни за всички финансови институции. Преоценка на инвестиционните рискове, свързани с климатичните промени, регулаторните рискове, а и все по-често напоследък – репутационния риск ще са на дневен ред в традиционните банки през следващите години. Причината – банките и инвестиционните фондове имат дългосрочни инвестиционни портфейли, но цените и пазарната реализация на продукцията стават все по-свързани с климата. Типичен пример за подобен процес са цените на въглеродните емисии – те стават все по-високи (крайната цел е ползването на изкопаеми горива да стане непривлекателно и от финансова гледна точка), оттам – цената на електроенергията, произведена по този начин също расте, крайните цени на продуктите от енергоемки произвоства също тръгват нагоре и в крайна сметка потребителите се насочват към по-изгодни алтернативи. Новите пазарно активни поколения – милениумите и поколението Z - също демострират значително по-силна загриженост за климатичните промени в сравнение с поколението на родителите си и потребителското им поведение често е обусловено именно от репутацията на компаниите, доставчици на продукти и услуги. Пример от последните години е скандалът с дървесината, ползвана от Икеа за част от продуктите й – журналистическо разследване показа, че става въпрос за нелегално добита дървесина от Русия преминала през индонезийска фирма и в крайна сметка вложена в едни от най-продаваните продукти на Икеа. Разкритията предизвикаха не само множество проверки, но и доста въпроси, свързани с етика на компанията, както и сериозен отлив на клиенти. Именно по този начин инвестиции в привидно несвързани с климата бизнеси внезапно може да се окажат не просто непривлекателни, но и губещи поради подценяване на влиянието на климатичния фактор.
Автор: Траяна Вукадинова
Траяна е икономист и предприемач, занимаващ се повече от 15 години с организационно консултиране и обучения в областта на финансите.
Виж още
В момента няма активен агент, който да ти отговори.
Пиши ни всеки работен ден от 8:00 до 19:00 часа или изпрати въпроса си във формата тук.