ЗЕЛЕНО БАНКИРАНЕ - 3

Зелено банкиране на потребители

На пръв поглед изглежда, че зеленото банкиране е само за банките и за хората, занимаващи се със зелени технологии. Всъщност крайните клиенти на банките – всички ние, които ползваме финансови услуги ежедневно – благодарение на изборите, които правим и изискванията си имаме много по-голямо влияние върху политиките и поведението на банките, отколкото регулаторите, например.

Избиране с краката (или гласуване с краката) е термин, който най-често се свързва с резултати от избори – с явлението в свободния свят хората да са по-склонни да напуснат страната, отколкото да се борят с корупция и неефективно управление. В последно време за избиране с краката започва да се говори и във връзка с политиката на Китай за нулев Ковид – според последните проучвания  ¼ от европейските компании там обмислят преместване на бизнеса си обратно в Европа. Избиране с краката – т.е. смяна на банката или доставчика на финансови услуги – пък е стратегията за оказване на пазарен натиск върху компании от страна на милениумите и тези от поколението Z. В този смисъл, ако банките искат да запазят пазарния си дял и в бъдеще, ще им се наложи да синхронизират инвестициите и политиките си със зеления преход. Как, обаче, човек може да разбере каква е нагласата на обслуждащата го банка към изкопаемите горива, например? За да дадат отговор на този въпрос напоследък се появиха сайтове, в които човек може да провери до колко зелена е собствената му банка. Пример за това е bank.green -  място, на което всеки може да провери каква е политиката на коя да е банка по отношение на зеления преход. Данните се визуализират циферблат (скалата е от червено до зелено) с кратко пояснение за оценката (когато тя е негативна, обичайно има линкове към външни източници на данни и надеждни статистики). За съжаление в момента в базата данни не фигурират български банки, но част от чуждестранните, работещи в България могат да бъдат проверени.

Управлението и политиките вътре в самата банка също могат да бъдат ориентир за зелените нагласи – доколко добре развити са мобилните апликации и интернет банкирането въобще (дигитализацията несъмнено намалява въглеродния отпечатък на почти всяка дейност), какво е отношението към ползването на хартия (всичко ли се разпечатва и подписва на лист), поддържа ли се клонова мрежа и каква е натовареността й (затоплянето и охлаждането на помещенията със сигурност има немалък ефект върху климата – енергията необходима и за двете е на практика почти прахосана в свят, в който интернет банкирането е възможно) и т.н.. Стъпка в тази посока е приемането от страна на 45% от финансовите институции по света на т.нар. Принципи за отговорно банкиране – рамка, прилагането на която  гарантира, че работните практики в приелите ги банки са в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН и Парижкото споразумение за климата. В същността си това е безпрецедентно синхронизиране на ключови практики в съвсем различни (а често – и конкурентни) банки в името на устойчивото бъдеще на планетата и хората. За съжаление единствената българска банка, прилагаща тези принципи е Юробанк България, позната повече като Пощенска банка (данните са към месец май тази година), но ситуацията може да бъде следена текущо тук.

Преместването на активите от една банка в друга не е непремено наказателно – често пъти новата финансова институция просто предлага повече зелени продукти. Именно такъв тип пазарно търсене е в състояние да стимулира позитивната конкуренция между банките в областта на зеления преход. Пример за подобни продукти са зелените кредитни и дебитни карти, които набират популярност в Европа. Концепцията е проста – с всяка трансакция определена сума се дарява за развитието на проекти, свързани с околната среда и климата. Зелените заеми за автомобили – отново ползвани предимно в ЕС и Австралия – обвързват нивата на лихвите по кредита с емисиите на въглероден двуокис на съответната кола. Казано по друг начин – колкото по-малко вредни емисии, толкова по-ниска лихва по заема. Подобна практика, но за ипотечни заеми се прилага доста успешно в САЩ – колкото по-ефективно енергийно е едно жилище, толкова по-ниска е лихвата по ипотеката.  България в случая също се опитва, макар и плахо, да следва общите тенденции – от края на 2021 г. Прокредит вече се предлага зелена сметка. Зеленото в случая е, че банкова карта е изработена от биоразградими материали, подлежи на компостиране и се разгражда за около шест месеца (за сравнение – на нормалната пластмасова банкова карта й трябват около 400 години).

И понеже благодарение на технологииге инвестициите в последно време станаха достъпни и за малки инвеститори, допълнителен начин да се окаже въздействие върху финансовия сектор е проверката на климатичния рейтинг на инвестиционните фондове. Сайт, който предлага такава услуга е CPD. Там могат да бъдат намерени доста инвестиционни фондове, като всеки от тях има оценка от 1 до 5 (всъщност получават съответния брой зелени листа вместо обичайните звезди). Самата оценка се формира, като се прави анализ на съществуващия портфейл, инвестиционната политика и управлението на самия фонд от гледна точка на климата. Портфейлите на отделните фондове пък се оценяват според ефекта им върху намаляването на емисиите на парникови газове, управлението на водните ресурси и справянето с обезлесяването. Резултатът е списък с почти 20 хил. фонда, който всеки климатично отговорен инвеститор може да провери, преди да вложи парите си. Търсенето на зелени инвестиции явно става доста популярно, защото само през миналата година в т.нар. устойчиви фондове са вложени над 70 млрд. долара (данните са от тук). Какъв ще бъде ефектът върху климата от всичко това е още рано да се прогнозира, но настоящият момент е сякаш един от редките такива в историята, когато хора, бизнеси и държавни институции работят заедно в името на постигането на обща цел.