ВТОРАТА ПЕНСИЯ, ИЛИ КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА СТАРИНИ - 2

07 СЕПТЕМВРИ 2022

Трите стълба на българските пенсии

Пенсионната система в България, приета след реформата от 2000 г. в същността си е доста смислена и съвремена. В нея се ползва т.нар. тристълбов модел – пенсията се формира от три различни източника на средства.

Първият стълб е т.нар. държавно обществено осигуряване. Всеки работещ дължи осигуровки във фонд Пенсии. Събраните пари се управляват от Националния осигурителен институт и се разпределят съгласно разходопокривния принцип, т.е. с наличните пари се плащат пенсиите на всички. Казано по друг начин, работещите в момента издържат пенсионерите, затова и друото име на този принцип е солидарен модел. В средата на 20-ти век този модел беше изключително успешен, но при отрицателен прираст на населението той се оказва недостатъчен. На практика през целия си живот човек съвестно плаща пенсионни осигуровки, но когато дойде време за неговата пенсия, не е съвсем ясно колко точно ще са работещите, какви осигуровки ще плащат те и между колко още пенсионели ще трябва да се дели тази сума (т.е. някаква пенсия със сигурност ще има, но размерът й е неясен).

Вторият източник на средства (или втори стълб) е допълнителното задължително пенсионно осигуряване (т.тар. ДЗПО), което работи на капиталов принцип. Това означава, че всеки работещ прави вноски в индивидуалната си пенсионна партида в избран частен пенсионен фонд (вноските са задължителни, фондът е по избор). Събраните пари са собствени, с тях не се плащат чужди пенсии и могат да се наследяват. Самият фонд инвестира събраните пари в различни активи и осигурява различна доходност. Идеята е да се печели от събраните пари или поне да се елиминира ефекта на инфлацията. Самите пенсионни фондове са доста силно регулирани от държавата и вида активи, в които се влагат събраните пари на хората е доста ограничен, като целта е да се избягват рискови инвестиции. Самите частни пенсионни фондове са два вида – универсални (за родените след 1959 г.) и професионални (за работещите 1-ва и 2-ра категория труд). Предимствата на този стълб са акумулирането на собствени средства и възможностите да получаване на добра доходност при добро управление на фонда. Именно от тук идва и станалата популярна напоследък втора пенсия.

Третият стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. То работи на същия принцип като ДЗПО – собствени пари в частен фонд, който се опитва да осигури приемлива доходност, разликата е, че човек сам решава дали въобще ще прави такива вноски. Предимствата тук са също натрупване на собствени пари, доходност, получаване на данъчни облекчения и гъвкавост по отношение на размера и честотата на вноските. Големият недостатък е, че инвестиционният риск се носи изцяло от осигуреното лице, т.е. на теория е възможно парите да бъдат изгубени.

При въвеждането на тази пенсионна система, имаше редица примери за това как тя ще функционира в бъдеще. Част от тях – с уговорката, че са само примери – предполагаха 30%-35% от последната работна заплата преди пенсиониране да се осигурява от първия стълб, 15%-20% - от втория стълб и ог 10% до 30% да идва от третия стълб. Така бъдещите пенсионери би трябвало да могат да разчитат на доход в размер на от 50% до 85% от заплатата си.  На практика, обаче, пенсиите не изглеждат точно така.

Втората пенсия – цаца, но риба

Пенсия ли е въобще втората пенсия, зачудиха се много хора, особено след като Комисията по финансов надзор пулбикува резултатите от първите месеци изплащане на втори пенсии. Според тях за периода от септември 2021 г. до края на годината са сключени само 270 договора за пожизнено изплащане на пенсия. Други 1863 човека са подписали договори за разсрочено плащане, за останалите няма достъпни данни. Какво означава на практика това?

Според предвиденото в пенсионната ни система, има три варианта за изплащане на втората пенсия (т.е. парите от втория стълб на пенсионното осигуряване). Първият е всички пари да се получат наведнъж. Това се прилага при натрупани средства в размер, по-малък от три минимални пенсии (1100 лв. към настоящия момент).

Вторият е получаването стане разсрочено, т.е. на няколко транша. Това може да се приложи, ако човек има повече от 1100 лв. по индивидуалната си партида, но са по-малко от нужните за изплащане на пожизнена втора пенсия. Минималният й размер тази година е 55 лв./месец, а повечето фондове изчисляват период на изплащане 17-18 години, т.е. разсрочено плащане се прилага, ако човек има натрупани между 1101 лв. и 11800 лв.

Третият вариант на изплащане е пожизнено, като тук има подварианти. Пожизнена пенсия без допълнителни условия е когато докато е жив, човек получава всеки месец определената сума. Пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане (обичайно от 2 до 10 години) предполага, ако човек почине през този период, наследниците му да получат оставащите пари. Пожизнена пенсия с период на разсрочено плащане пък предполага по-висок размер на пенсията в началото и намаляването й с времето. Пожизнена втора пенсия човек може да получи, само ако събраните му пари са достатъчни за изплащането на минимална такава (15% от минималната солидарна пенсия, т.е. 55 лв. тази година). Пожизнената пенсия се получава, дори и ако се наложи фондът да я изплаща по-дълго от 17-18 години, колкото е осреднената калкулация в момента.

Ако се върнем на резултатите, оказва се, че само 270 човека са имали достатъчно средства за получаване на втора пенсия до края на живота си. Почти 2000 не са събрали достатъчно, но ще получат парите си на части, а незнайно колко нямат и три минимални пенсии по партидата си. Проблем ли е това?

Отговорът не е еднозначен. От една страна системата с втория стълб на пенсионното осигуряване явно работи. Заглавията в медиите се фокусираха върху минималния размер на втората пенсия от 55 лв., но има пенсионери, които получават и доста по-високи суми. Получените средства, обаче, не компенсират в достатъчна степен доходите на хората от периода им на трудова заетост. Отговорността тук се разпределя по равно между пенсионерите и държавата. Склонността години наред хората да се осигуряват на една база (обичайно минималната по закон), а реално да получават доста по-високо възнаграждение води именно до настоящата ситуация. Има съществена разлика в натрупаните пари, ако осигуровките са били плащани на база 700 лв. или на база 1400 лв. В първия случай събраните пари са около 8000 лв. (при вноска ДЗПО от 5%) и не достигат за пожизнена пенсия, във втория – 16800 лв. и предполагат пенсия от над 80 лв., при това без да се отчита междувременно постигнатата от фонда доходност. Ролята на държавата пък е да определи такъв размер на осигурителната вноска, който да направи системата смислена. Доста експерти в областта са на мнение, че плащанията по ДЗПО трябва да са в размер, не по-малък от 8%.

Със сигурност времето не може да се върне назад за пенсионерите с по 55 лв. втора пенсия, но хората, чието пенсиониране предстои, определено могат да се опитат да подобрят бъдещото си финансово състояние още сега. На първо място това означава осъзнаване на факта, че на солидарната пенсия не може да се разчита за достоен живот на старини. Ако в момента 100 човека работещи получават по 1000 лв. на месец и плащат по 20% месечно във фонд Пенсии (числата са условни), то събраните пари ще са 20000 лв. Ако те издържат 58 пенсионера, средната пенсия ще бъде 344 лв. Ако, обаче, пенсионерите станат 150 (каквото се очаква да е съотношението през 2050 г.), тогава средната пенсия ще бъде 133 лв. За съжаление става въпрос за демография и математика и няма политическо решение, което да промени това. В този смисъл единственият вариант за получаване на нормална пенсия остават втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. По отношение на втория стълб това, което може да се направи, е човек да се осигурява върху пълния размер на възнаграждението си, както и да участва в упражняването на известен социален натиск за увеличаване на размера на дължимите плащания там за сметка на първия стълб. Третият стълб в момента в България на практика почти не е застъпен, но значителни доброволни пенсионни вноски в частен фонд са нещото, което може да нормализира размера на бъдещите пенсии. Казано по друг начин – втората пенсия в бъдеще вероятно ще бъде разделителната линия между бедността и относително нормалния живот. А размерът й все още зависи в най-голяма степен от нас.