SWIFT – КАКВО Е И КАК РАБОТИ - 1

13 АПРИЛ 2022

Една от най-често споменаваните думи в началото на войната в Украйна миналия месец беше SWIFT. Стигна се дотам, че част от западните държави си размениха остри реплики във връзка с изключването на Русия и банките й от системата. В същото време, обаче, някакси не стана съвсем ясно защо това е важно и въобще какво представлява тази система  SWIFT и кой я ползва. Затова – какво е SWIFT, как работи, има ли алтернативи и за пръв път ли се случва някой да бъде изключен от нея?

Какво е SWIFT

Самото име е абревиатура - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication или казано по друг начин – Общество (или обединение) за световни междубанкови финансови телекомуникации. По същество това е дружество, което предоставя услуги, свързани с финансовите трасакции и комуникацията между банки по целия свят. То е базирано в Белгия и е вид кооперация. Работата, която на практика върши, е да осигурява сигурното и надеждно предаване на съобщения между банки от различни държави. Особеното в случая е, че става въпрос само за съобщения за финансови трансакции (т.е. коя банка на коя друга каква сума трябва изплати). През системата  SWIFT не се изпращат пари – през нея тече само информацията, която се съдържа в платежните нареждания. Това означава, че когато някой реши да преведе пари от собствената си сметка в България на свой приятел със сметка в Германия, тогава българската банка изпраща до немската съобщение за този превод именно през системата SWIFT. Самата размяна на пари се случва по-късно през някоя от платежните системи (в момента в ЕС се ползва TARGET2). Според статистиките през 2021 г. през SWIFT са се разменяли по около 42 млн. съобщения за финансови трансакзии дневно.

Още една съществена услуга, предоставяна от SWIFT е поддържането на BIC кодове или т.нар. SWIFT кодове. Това пък е код, който позволява да се идентифицира държавата, банката и конкретния банков клон, в който трябва да бъдат получени парите (ако липсва този код, собствената банка не приема платежното нареждане – при интернет банкиране се получава съобщение за грешка, а в банков клон служителят връща платежното за допопълване). Обичайно е комбинация от 8 или 11 букви и цифри. Първите четири са винаги букви и те са идентификатор на банката, вторите две също винаги са букви и показват държавата (BG за България, DE за Германия и т.н.) Следващите два знака могат да бъдат както букви, така и цифри и те индикират къде се намира централата на банката, а последните три са кода на конретния банков клон, обслужващ получателя на парите. Следвайки тази логика, примерен SWIFT код на Уникредит Булбанк, например, е UNCRBGSFXXX: UNCR е абревиатурата на банката, BG показва, че държавата е България, SF – че централата е в София, а на мястото на ХХХ ще се запише кода на някой от клоновете. На същия принцип SWIFT кодът на банка ДСК е STSABGSF – разликата е в идентификатора на самата банка – тук той е STSA. Понеже става въпрос за българска банка с централа в София, следващите четири букви са еднакви.И понеже в SWIFT членуват над 11 000 финансови институции от целия свят, за да могат да общуват бързо и безопасно понежду си, за всяка от тях се поддържа такъв код.

В интернет страницата си SWIFT поддържа актуална статистика за текущата употреба на системата. Към края на март 2022 г. данните сочат, че през месец март през системата са обмемени 960 млн. съобщения (около 44 млн. дневно), а от началото на настоящата година са обработени 2,699 млрд. (това е с 8,67% повече в сравнение с миналата година).

Как възниква SWIFT

За пръв път идея за някаква система, която да предоставя подобни услуги се появява през 1973 г. Тогава 239 банки от 15 държави се обединяват в търсене на решение на проблем, с който всички се сблъскват – сигурността и надеждността на международните плащания. Към онзи момент банките обменят информация за финансовите си трансакции чрез системата Telex, която, обаче, предполага ръчно писане и четене на съобщенията. По същото време европейските банки пък започват да се опасяват дали не поемат твърде големи рискове, ако цялата система за обмен на финансови данни се контролира от частна компания, при това американска, какъвто е случая с нюйоркската банка FNCB, която в определен момент обслужва глобалния информационен обмен. Така през май 1973 г. в Брюксел е основана SWIFT с амбициозната цел да предостави глобална услуга за обмен на финансови съобщения и да създаде общ език за тях. Първият главен изпълнителен директор е Карл Ройтерскьолд, самата комуникационна мрежа е проектирана от компанията Logica и разработена от Burroughs Corportion. Основните приоритети още във фазата на разработка са поверителност, ефективност, сигурност и надеждност. Още от първия момент SWIFT започва да създава стандарти за комуникация и система за обработка на данните. През 1975 г. са изработени оперативните правила и процедури, през 1977 е изпратено (и успешно получено) първото съобщение за финансова трансакция през новата система (към този момент активните членове на организацията вече са 518 банки от 22 държави). Всички във финансовия сектор са въодушевени, но резултатите надхвърлят и най-оптимистичните очаквания – само през първата година SWIFT обработва над 10 млн. съобщения.

80-те години на миналия век е голямата експанзия на SWIFT – неколкократно се увеличават се потребителите, географското покритие и трафика през системата. По това време към нея се присъединяват и първите централни банки, което пък я легитимира допълнително. В края на 80-те в SWIFT вече членуват 2814 организации от 79 страни, а годишно се обработват почти 300 млн. съобщения. През 90-те тази тенденция се запазва, като се допълва и от фокус върху сигурността, наложил се заедно с навлизането на интернет в масова употреба. Така през 1999 г. обработените съобщения надхвърлят 1 млрд. броя. В началото на новия век развитието продължава – както технологично, така и като пазарен дял, като през цялото време на фокус са потребителите и техните динамично променящи се потребности.